Реших да увелича напрежението и да избухна в сълзи. Естествено, това го докара до паника. През последните петдесет години бях научила, че неконтролираните изблици на емоция могат да причинят истински ужас в затворени пространства. Бях свикнала с тях; работата ми зависеше от стратегическата им употреба. Повечето хора биха избягали поне на километър разстояние, а Грейндж очевидно се чувстваше дезориентиран.
— О, Лушън! — изхлипах аз. — Минаха толкова много години! А ти дори не ме помниш! — странно; категорично разигравах сценка, но част от мен изпитваше истинско безпокойство, макар да не можех да разбера защо.
Буквално го виждах как търси начин да ме отпрати.
— Мили боже! Искам да кажа, ами…
Свлякох се върху канапето, захлипах в ръкава си и от време на време надзъртах крадешком, за да видя дали съм постигнала желания ефект.
Най-накрая той колебливо поддаде.
— Разбира се, че те помня — каза. — Но това беше толкова отдавна; че е потънало в забвение. Освен това следвам строги инструкции. Да изпълня сделката и да си тръгна. Няма време за лични сантименталности. Колкото и да ми се иска…
— Колко дълго ще останеш?
— Планирам да замина утре.
— Утре! — възкликнах аз, скочих на крака и заобиколих зад него. — Ще се договорите за проекта ми до утре? Та ти дори не знаеш какво купуваш.
— Разбира се, че сме наясно. Проучваме предложенията от месеци.
Очевидно съм изглеждала шокирана или вероятно си е помислил, че съм войнствено настроена, така че отново премина към строго официално държание.
— Това е неуместно. Трябва да поговорите със своя работодател; не сте упълномощена да разговаряте директно с мен.
Нямаше значение. И без това вече ми беше казал достатъчно. Тръгнах си просълзена и тържествуваща. Час по-късно получих писмо, че съм отстранена. Ханслип вървеше една крачка пред мен.
* * *
Не ще и дума, никога не съм имала и най-малкото намерение да се изправям пред нелепата му дисциплинарна комисия. В края на краищата беше съвсем ясно, че ще е съставена от негови пионки. Той щеше да се произнесе, всичко казано от мен — пренебрегнато, а после щях да бъда отстранена, за да може да изпълни коварния си замисъл. Обграждаше се с марионетки, които да кимат и да се съгласяват с всичко, което той пожелае, а аз щях да остана изолирана от собствената си работа, докато той и скъпо платените му полуидиоти я предават на Олдмантър.
Ето защо имах два приоритета. Основният беше да си задържа своята собственост; вторият — да предотвратя прекрояването на цялата вселена според представите на банда гангстери, което щеше да я съсипе. Бях на прага на огромен пробив в разбирането. Все още не бях го постигнала, но ако се окажех права, един вълнуващ експеримент като нищо би претърпял метаморфоза до най-опасното откритие в историята на човечеството. По мое мнение беше по-добре да сме сигурни, преди да оставим други хора да си играят с него. Обкръжението на Олдмантър не би проявило подобна предпазливост. Вече бях зърнала тревожна алчност в погледа на Ханслип, докато обмисляше възможностите.
Не разсъждавах толкова трезво, колкото би трябвало; предишните няколко дни бях работила дълго и упорито и съзнанието ми още беше объркано от ефекта на стимулантите. Щом организмът ми започна да се изчиства от тях, взех да виждам изход от проблема. Не бях убедена, че ще успея да накарам някого да приеме съмненията ми сериозно, докато не довършех работата си и не съумеех да защитя теорията си. За това се нуждаех от още време. Ето защо реших, че най-добре би било да си спечеля малко. Междувременно трябваше да се постарая никой друг да не се навърта край машината в мое отсъствие.
Разбира се, да се крия, не беше вариант. Бих могла да изчезна за ден или два, но не повече. Всъщност съществуваше само една възможност и тя беше да използвам машината за себе си. Знаех, че работи, но беше трудно да подготвя всичко сама, без никой да забележи.
Все пак се справих; превключих захранването към няколко генератора, за да съм сигурна, че всички следи към местонахождението ми ще бъдат изтрити, а данните ще бъдат безнадеждно объркани, щом тръгна. Бях създала тази възможност преди години, след като ми стана ясно доколко се уважава почтеността в научната общност, та да не се доверявам особено на колегите си. Щом Олдмантър или Ханслип искаха да експериментират, нека го направеха. Щеше да им се наложи сами да свършат цялата работа от нулата. Съмнявах се, че ще стигнат много далеч.
Подготовката ми отне много време, но в един през нощта бях готова да потегля. Щом чух бученето в последния миг преди задействането на мощността, останах много доволна от себе си. Бях готова да се обзаложа, че Ханслип не е предвидил този мой ход. Той работеше само в реалността на пресметлива рационалност; аз — не. В свят на предизвикана по химичен път нормалност на съзнанието малко лудост осигуряваше невероятни предимства.