— Разбирам. В такъв случай внимавай как действаш.
* * *
Уинд беше доволен, щом пристигна и Литън му предаде всичко набързо в резюме.
— Колко прекрасно! Нямам търпение. Ако той е такъв, какъвто твърди, успехът ще бъде сериозен. Имаш ли представа — попита той, — откога не сме имали приличен предател? Напоследък прибираме само остатъците.
— Искаш ли да остана с вас, или предпочиташ да говорите насаме?
— Разбира се, че трябва да присъстваш. Все пак той е твой.
Литън кимна.
— Имай предвид проблема с разбирането. Ние говорим немски, но ти определено не го владееш, а честно казано той също. Помолих Анджела Миърсън да дойде и да помогне.
— О, мили боже! Тази лунатичка.
— Реших, че ще бъде полезна.
— Винаги ме е карала да се чувствам малко неудобно. С какво се занимава сега?
— С нищо. Живее обикновен живот. Забавлява се с разни артистични неща, с които жените убиват времето, струва ми се. Събира всякакви странни неща; част от тях като че ли си останаха за постоянно в мазето ми. През по-голямата част от времето живее във Франция. Истински късмет е, че успях да я ангажирам.
Уинд се озърна в мрачното антре.
— Не ти ли омръзва да живееш тук?
— О, не — отвърна с усмивка Литън. Леко тъжна усмивка. — И защо да ми омръзне? Тук са колегите ми, студентите, които ме развличат, а също и приятели, които ми дават сили да продължа. Знам точно какво ме очаква всеки ден, седмици напред. Всичко наоколо е спокойно и предвидимо, освен ако ти не се появиш. Какво повече може да иска човек? Ти се тревожиш дали ще настъпи Армагедон или революция. Аз ще си блъскам главата над някои интригуващи реплики в „Както ви харесва“. Твърдо вярвам, че моята работа е по-важна.
— Много си се променил, да знаеш.
— Не — отвърна Хенри. — Същият съм си. Всъщност светът се е променил. Мога да кажа същото и за теб. Знаеш, че всичко това е само глупава игра. Вчера ме посети полицай от Специалния отряд, всички са се захванали да търсят хора, които се занимават с подривна дейност във фабриката на Морис. Няма такива. Дори и да има, твърде некомпетентни са да направят нещо. За какво е всичко тогава?
— Бомбите са истински.
— Така е и ще бъдат използвани или не, без значение дали правя нещо, или седя и кротко си чета книгата. Е, ще започваме ли?
* * *
— Мисля, че за начало ще е добре да ни разкажете историята на живота си. Да пуснем топката в игра, така да се каже — каза Уинд.
Намираха се в кабинета на Литън, голямата стая в предната част на къщата, стаята, която щеше да бъде дневна, ако това беше семеен дом, с огромните си еркерни прозорци, висок таван и орнаментирана викторианска камина. Книгите покриваха почти всички стени, бяха натрупани по пода и мебелите и прикриваха факта, че стените не са боядисвани, нито е чистено както трябва поне от година.
Английският на Волков беше лош, немският — приемлив, но беше необходимо разговорът да се води прецизно. Точно обратното, обичайният принос на Анджела беше пунктуален, ефикасен и безгрешен; тя някак успя да предаде превода толкова добре и така бързо, че останалите забравиха, че всъщност е там.
— Роден съм на двайсет и трети април 1917 година в Северна Осетия и съм — или по-скоро бях — офицер на редовна длъжност в Главното разузнавателно управление. Бих искал да помоля за убежище, като ще платя за това с всичката информация, с която разполагам.
— Защо избрахте нас? Защо не американците?
— Опитах да се свържа с американците миналата година. Не получих никакъв отговор. Подозирам, че прямият ми подход ги е накарал да си помислят, че е заложен капан. Ето защо реших, че трябва да се свържа с някого, който ме познава.
— Ще разберете, сигурен съм, че и ние имаме същите предположения като американците.
— Без съмнение ме смятат за много по-хитър, отколкото всъщност съм.
— Разбирате, че в последствие ще стигнем до доста по-конкретни подробности. Засега не виждам причина да не третираме разговора ни като такъв между колеги.
— Както желаете. Знам много истории. Коя от тях искате?
— Истинската.
— Те всички са истински.
— Тогава споделете ги всичките.
— Много добре. Първата е, че кариерата ми се намира в застой. Затова бягам от огорчение и тревога. Много пъти заслужавах да получа повишение до много по-висок чин от полковник, но бях изместван от чиновници и политици, хора далеч по-малко способни от мен. В подходящия момент ще ви дам имената на тези, които познавам в Главното разузнавателно управление според йерархията, ще ви кажа какво правят и как го правят, за да си отмъстя.
— Това е добра причина.