Уинд изведнъж придоби измъчено изражение.
— Все пак мисля, че е по-добре да го приемем. Отхвърлим ли го, мигом ще иде при американците и ще им подшушне, че сме изправени пред проблем от едно или друго естество. Или Волков казва истината, което ще е катастрофално, или руснаците играят толкова хитра игра, че не мога да разбера правилата — той въздъхна. — Кой звъня на вратата?
— Нямам представа.
— Все пак ще подготвя своите хора за Волков. Ще се обадя на вана. Ще кажа на Анджела, че всъщност не искаме чай.
35.
Имаше много церемонии в Осенфуд и Джей беше участвал в голяма част от тях. За мъртвите, за началото на годината, за началото и края на ученето през всеки от дните, за пристигането на храна. Церемонии за всеки сезон и за жътвата. Всеки колеж си имаше собствени ритуали, а градът имаше и още. Малко преди обед Джей беше повикан от пратеник и получи инструкции да се яви на входа на големия вътрешен двор. Зае мястото си тъкмо навреме, за да види как огромните врати към главните покои се отварят. Хенари вече беше там. Бавно изникна впечатляваща и зрелищна процесия, в която се бяха включили всички, които работеха или живееха в къщата, като част от тях носеха лейди Катрин на украсен златен стол. Звучаха тромпети, зрителите тропаха с крака. За Джей това беше невероятен израз на власт и благосъстояние, най-малко защото лейди Катрин излъчваше цялото великолепие, подобаващо за позицията ѝ, покрита с бижута от глава до пети, облечена с най-невероятните одежди, които някой може да си представи и с най-прекрасната си перука.
Те изминаха пътя до края на градините, а Джей, Хенари и много други ги последваха. Очакваше ги малка групичка зле облечени хора, очевидно изпитващи неудобство и притеснение. Най-нервен беше мъж, който носеше голяма брадва, облечен с кафяви работни дрехи и обут с тежки кожени ботуши.
— Коя си ти? — извика със силен глас той, след като човекът до него го сръчка в ребрата, за да го подкани.
Процесията спря и златния стол беше оставен на земята. Лейди Катрин се изправи и излезе на няколко крачки пред антуража си, който се отдръпна да ѝ направи място.
— Аз съм лейди Катрин, господар и господарка на земите на Уилдън по право и ви нареждам да се подчинявате — заговори тя властно и надменно.
— Това е грешен отговор.
Двама от придружителите му пристъпиха напред и започнаха да свалят бижутата ѝ, като първа беше огромната тиара на главата ѝ, след това колието, инкрустираните колани, пръстените от ръцете и краката ѝ, докато не остана без никакви украшения. Тя стоеше пасивно и допусна това да се случи. Всеки елемент беше предаден на придружител, който внимателно ги подреждаше в голяма дървена кутия.
— Коя си ти? — въпросът беше повторен.
— Аз съм лейди Катрин от Уилдън и настоявам за покорството ви.
— Това е грешен отговор.
Тримата мъже отново пристъпиха напред и този път започнаха със свалянето на перуката, разноцветните кадифени дрехи, украсяващи тялото ѝ, докато не остана по обикновена рокля.
— Коя си ти? — беше потретен въпросът.
— Аз съм лейди Катрин от Уилдън.
— Това е грешен отговор.
За трети път мъжете излязоха напред. Свалиха роклята ѝ и тя остана само по долни дрехи. Блъснаха я и тя падна на колене на земята с наведена глава.
— Никой мъж или жена не е по-висш от друг мъж или жена. Три пъти отрекохте това.
Мъжът с брадвата, разтреперан излезе напред, стиснал кожен ремък. Застана до нея, прехапа устна и замахна с ремъка към гърба ѝ, а ударът изплющя звучно. Все пак не удари много силно. Джей забеляза, че се постара да замахне възможно най-леко. Въпреки това повтори действието си още два пъти и в резултат на гърба ѝ останаха три отчетливи червени резки. Лейди Катрин не трепна.
— Коя си ти?
— Аз съм Кейт.
— Това е правилен отговор. Какво притежаваш?
— Нищо.
— Какво искаш?
— Искам да живея.
— Какво ще дадеш в отплата?
— Каквото бъде поискано от мен.
— Тогава ще си на най-ниското стъпало сред хората, докато не си спечелиш правото да си повече. Приемаш ли това?
— Да.
— В такъв случай се изправи, Кейт, и ме последвай.
Тя се изправи, изтупа прахта от себе си и Джей забеляза, че едрият мъж шепне тревожно в ухото ѝ. Не го чу, но реши че я пита дали всичко е било както трябва. Тя бързо кимна и след секунда вторият мъж приближи, облече я в груби работни дрехи и ѝ даде тежки обувки с дървени подметки.
— Всеки, който иска да види, че се подчинявам на законите и традициите в Уилдън, по-добре да пристъпи напред — каза мъжът.