Настъпи мълчание, чуваше се само шумолене на дрехи от събралото се множество, хората се споглеждаха в очакване. Тогава Джей осъзна, че лейди Катрин се взира в него. Той излезе напред.
— Аз искам да видя — заяви той.
— Тогава ще бъдеш мой гост и придружител.
В този момент церемонията приключи. Събраните хора избухнаха в аплодисменти и Джей усети, че напрежението изчезва. Процесията се разпръсна, празният стол беше вдигнат високо и придворните се оттеглиха.
Едрият мъж, Джей и лейди Катрин останаха сами.
— Е, през следващите два дни аз съм твоята прислужница Кейт. Това е Джей, представител на Осенфуд, който благородно предложи да проследи, че всичко ще бъде направено по реда. Казано другояче, че няма да ми бъде спестено нищо и няма да получа специално отношение, нито че ще бъдеш незаслужено груб или жесток. Правил ли си нещо подобно преди?
— Не, не съм.
— Е, аз да, но няма да получиш съвети от мен. Как е името ти, между другото?
— Казвам се Калан, госпо…
— Какво си планирал?
— Сечене и събиране на дърва. Ще бъде трудна и уморителна работа. Ще идем в гората и ще сечем дънери. Или поне аз това ще правя. Твоята задача ще бъде да ги събереш и подредиш. Ако ни остане време, искам да запаля огън за въглища. Ти ще готвиш, ще миеш съдовете, ще ми оправяш леглото и ще спиш върху листата.
— Какво се очаква от мен? — попита Джей.
— Нищо. Ти само ще гледаш.
— О, трябва ли? — попита Джей. — Като малък горях въглища с чичо ми. Много ми харесваше. Позволи ми да върша нещо полезно.
Калан погледна добродушното му младо лице и се засмя.
— Господарка и учен — каза той. — Какво повече му трябва на един дървар? Господар, може би, но това ще е трудна работа!
* * *
Калан следваше правилата много внимателно, не помагаше с нищо на никого от тях. Тръгна напред и ги отведе дълбоко в гората, не спря близо три часа за храна или почивка, нито забави крачка. Дори Джей, който имаше опит с обикалянето на игрищата в Осенфуд, се умори, а и беше загрижен, че лейди Катрин — Кейт, напомни на себе си той — не е свикнала с подобно натоварване. Босите ѝ крака вече бяха издрани от клоните, късата ѝ коса се беше заплела, ръцете ѝ бяха мръсни. Тя изглежда не възразяваше и приемаше всичко добросърдечно.
— Мислеше, че съм те забравил, нали, Калан Перелсън? — заговори след време Джей.
Калан се усмихна.
— Така е.
— Помня те много добре. Беше добър с мен.
— Не повече, отколкото заслужава малко уплашено момче.
— Мислех, че си войник.
— Аз? Не. Просто отбивах службата си. Три години марширувах, стоях на пост и не вършех нищо значимо. Това ми беше достатъчно. Липсваше ми моята гора. Животът в градовете ме разболяваше. А и тези хора…
— Значи сега си отново щастлив?
— Не и днес — той извърна глава по посока на Кейт, която го следваше чинно. — Можех да мина и без това.
— Защо го правиш тогава?
— Бях избран. Никой с капка здрав разум не би пожелал доброволно това.
— Какви са правилата?
— Тя трябва да прави каквото ѝ кажа. Трябва да работи. Ако откаже, ще бъде бита.
— Ще биеш господарката на Уилдън?
— Надявам се, че не. Дори и да го направя, никой няма да разбере. Не може да казва какво се е случвало с нея. Нито пък аз, а на теб ти е позволено само в случай, че някой от нас наруши правилата. Наясно си с това, нали?
Джей поклати глава.
— Не. Нищо не знам.
— Значи не си се променил.
Повървяха още малко и Калан остави мешката си на земята.
— Време е за почивка — обяви той. — И за хапване. Кейт! В торбата ще откриеш малко хляб и сирене. Приготви ги.
Кейт приближи, поклони се и се захвана за работа.
* * *
Джей беше забравил колко е трудно да вдигаш и носиш дънери, да ги подреждаш на спретнати купчини. Не започнаха преди дългото им бродене из гората да е приключило. Дотогава трябва да се бяха отдалечили на близо двайсет километра от Уилдън, бяха минали край безброй дървета, прекосяваха поточета и реки, а от време на време ливади, разчистени за овце и кози. Веднъж дори се качиха на разклонен дъб; Калан реши, че е чул диво прасе. Той стоя на пост долу, а Джей и Кейт — и двамата не ги биваше много за бой, прецени той — се покатериха на дървото и се държаха за клоните.
— Помислѝ — прошепна Джей на Кейт. — Ако глиганът дойде, ще убие Калан и ще го изяде. После ще легне да спи. Семейството му също ще се присъедини. А ние ще останем приклещени тук. Какво ще правим?
— Винаги ли си толкова оптимистично настроен?