Подобно бедствие не ги споходи. Щом слязоха на земята, Джей се сети, че очакваните беди обикновено не те сполитат. Случваха се такива, за които дори не си помислил. Кейт не му обърна голямо внимание, но прие с благодарност десетминутната почивка в клоните на дървото, преди Калан да ги увери, че могат да слязат.
— Нямаше да възразя срещу малко месо за вечеря — каза той. — Следващия път, Джей, тръгни напред, за да вдигнеш шум и да ги привлечеш.
— Стига ти да уведомиш Хенари, че ученикът му е загинал.
— Аз бих го направила — намеси се Кейт. — Той би разбрал и би преживял загубата. Хенари не е човек, който може да понесе липсата на храна.
Походът вървеше добре. Калан се отнасяше с Кейт, както господар се отнася с прислужницата си, а тя от своя страна също играеше ролята си добре. Джей, чийто респект първоначално бе замъглил съзнанието му, си даде сметка, че мисли за неща, които никога не би се осмелил да помисли за господарката на Уилдън. Дори без своята власт и изисканост тя си оставаше прекрасна жена, която изглеждаше доста по-млада, след като тялото ѝ беше освободено от тежки дрехи и корсет. Като че ли се забелязваха леки бръчици около очите ѝ, но кожата ѝ беше чиста и свежа, а погледът — ясен. Очевидно животът в лукс не я беше изнежил; вървеше неуморно, а щом се хванеше на работа, мъкнеше и подреждаше дънерите със старание и упорство.
Беше вече тъмно, когато Калан обяви края на работния ден. Той и Джей се настаниха на едно одеяло, докато Кейт стъкне огъня, който Калан в ролята си на господар запали. След това тя започна да приготвя храната им.
— Прости ми въпроса, но можеш ли да готвиш? — попита Джей.
— Разбира се, че мога — отвърна му тя. — Правех го с удоволствие. Мога да приготвям пресен костур със сос от сметана и киселец. Телешка глава с мед и оцет. Сладка и всякакви зимнини. Какво имаме?
— Хляб, сирене, бира, осолено месо и овесена каша за закуска — отвърна развеселен Калан.
— Е, тогава е лесно.
Тя можеше и да пие, а освен това ѝ се полагаше, след като беше мъкнала двете тежки делви с бира. Щом вечерята беше готова, Калан отправи благословия и сипа бира в три очукани канчета.
— Може и да е в противоречие с правилата, но в моето село прислужниците се хранят със семейството. Затова седни, прислужнице Кейт, и хапни с нас.
Той вдигна чашата си, щом всички се настаниха край огъня.
— За здравето и продължителния живот на двама от най-непохватните дървари, които съм срещал някога.
Засмяха се на това и отпиха.
— Твой ред е, господарю учен! — заяви Калан, след като изядоха част от храната си.
— Искам да вдигна тост за времето — каза Джей. — Не е твърде горещо, което щеше да попречи на работата, нито пък е студено, което щеше да е неприятно. Нека и утре бъде така благосклонно към нас, а и през идните дни.
Последваха нови одобрителни възгласи и ново отпиване.
— Сега ти, прислужнице Кейт. Тази вечер си една от нас и също трябва да вдигнеш тост — настоя Калан.
Кейт, която се беше излегнала подпряна на лакът и ядеше ябълка, се изправи и вдигна чашата си. Надникна вътре, за да провери дали ѝ е останала бира.
— Аз — започна тя, а след това спря и се замисли, — аз — продължи след малко — искам да вдигна тост за онези, които се вслушват в доброто от Историята и загърбват лошото. Които никога не се отклоняват от вършенето на добрини и знаят откъде произтича истинското удовлетворение. Искам да вдигна тост за добрите господари и добрите приятели — тя чукна чашата си с тези на другите двама и отпи голяма глътка.
Те последваха примера ѝ, а след това ръкопляскаха ентусиазирано.
— Браво, прислужнице! — похвали я Калан. — За награда може да разчистиш чиниите и да оправиш леглата. Щом приключиш, ми се вижда жалко да пропилеем шанса, че имаме Разказвач сред нас.
— Но аз не съм Разказвач — каза Джей. — Никога не съм разказвал.
— Глупости — обади се Кейт, за миг се върна към естественото си поведение, но после си спомни. — Съжалявам. Изплъзна ми се.
— Тя е права — каза Калан. — Може и да не си разказвал истории, но какво по-добро начало от опит под топлото нощно небе пред признателна и… — тук той погледна Кейт — леко подпийнала публика? Какво по-подходящо място и време би могъл да намериш? Освен това никой няма право да каже и дума за този фарс, така че ако се изложиш, никой никога не ще узнае.
— Освен нас — отбеляза доволно Кейт.
— Хайде, Джей — настоя Калан. — Моля те. Не забравяй, че ми дължиш тази добрина. Докато се подготвиш, нашата отлична прислужница ще разчисти, а аз ще сложа малко дърва в огъня и щом приключиш, заспиваме.
Докато те вършеха работата си, Джей се успокои с дихателните упражнения, които беше научил, застана неподвижно и отпусна мускулите си, пое контрол над диафрагмата си, а после събра длани и издиша, за да прогони страничните мисли.