Тя го взе от ръцете му, огледа го отблизо, а след това го вдигна към лицето си и го подуши.
— Ако се интересувате от моето мнение, на мен ми изглежда автентично. Истински осемнайсети век.
— Какво имате предвид? Как така осемнайсети век? — попита остро той. — Не е ли двайсети?
— Не. Хартията, почеркът, миризмата…
— Това не е възможно.
— Тогава ще трябва да прегледаме внимателно целия материал. Да видим дали има други препратки, които ще дадат обяснение. Фалшифицирането на документ е трудно, но фалшифицирането на няколко би било почти невъзможно. Може да направим тестове на хартията и мастилото.
— Нека първо опитам нещо друго. Може ли да повикате дежурния служител?
Емили изтича нагоре по стълбите и се върна няколко минути по-късно с уредника, възрастен човек, който пренебрежително махна с ръка, когато пристигнаха и ги остави да бродят на воля.
— Някой някога разпитвал ли е за тези книжа? — обърна се към него Джак. — Знам, че няма официални данни. Но неформално?
— Тези? Защо питате?
— Отговорете на въпроса.
— Никой не е идвал да ги гледа. Официално и неофициално.
Той погледна встрани, съвсем леко, по начин, който накара Джак да бъде нащрек. Той хвана Емили за ръката и я дръпна към себе си.
— Мисля, че трябва бързо да се махнем оттук — каза той. — Не през главния портал. Има ли друг изход?
Тя кимна.
— Последвай ме.
39.
Джей се събуди сам на следващата сутрин; Кейт вече приготвяше закуска, а Калан подостряше лопатата си, така че да може да загребва пръстта, да оформя могилка върху горящите клони и да направи въглища. Щяха да ги подготвят и да ги оставят; въглищарят щеше да се появи по-късно и да се грижи за тях през следващите три дни.
Той беше спокоен и щастлив, докато спомените не заляха съзнанието му. Всичко това истина ли беше? Със сигурност не, но всеки един беше кристално ясен. Споменът за топлото ѝ тяло до неговото, примесен с представата за помръкналата физиономия на Хенари, щом чуе новините. Удоволствието, което беше изпитал, докато разказваше историята, преплетено с представата как му казват, че никога повече няма да му бъде позволено да разкаже история. Това от своя страна избледняваше, щом си спомни допира на косата ѝ, когато положи глава на гърдите му.
Може всичко да е било фантазия. Никой от останалите не се държеше различно. Калан си подсвиркваше, Кейт търкаше тенджерата, косата ѝ беше прихваната с клонка от лоза, за да не ѝ влиза в очите. Той се надигна предпазливо. И двамата го поздравиха. Нищо в думите или израженията им не подсказваше, че се е случило нещо нередно.
Докато ядяха, Калан изложи плана си за деня. Да запалят огъня, да съберат още дърва, да изминат половината път до Уилдън, да спрат да поправят моста над реката, тъй като не е поправен добре. След това да прекарат още една нощ в гората.
Работата започна; Кейт приготви съчките, а Калан ги подреди в триъгълници с височина около метър, а след това намести по-дългите около тях и отгоре, като остави само малка дупчица, за да излиза димът. После дървената конструкция беше покрита с листа и торф, за да не се просмуква въздух, и най-накрая засипана с пръст. Щом приключиха, пуснаха жарта в дупката, нагласиха конструкцията и я оставиха да гори бавно, така че дървото да тлее, без да се похаби. Това беше трудната част, за която се изискваха въглищарски умения.
Спомените от детството за прекараните с чичо му нощи в гората близо до селото накараха Джей да забрави по-скорошните събития. Той се потопи в работата и му беше приятно да разбере колко много всъщност си спомня — режеше къси клони и пръчки, така че пасваха идеално, запечатваше конструкцията и се стараеше възможно най-много дърва да изгорят.
Като попривършиха, се опомни. Бяха почти готови за жарта, когато Калан се изправи и се протегна.
— Тази сутрин беше добра за работа, млади ученико — каза той. — Изненадан съм.
Джей се усмихна.
— И нея си я бива. Мислех, че ще отбие номера, но и тя поработи здраво. Погледни я! Сега дори прилича на фермерско момиче. Ако можех да я задържа няколко месеца, щях да я превърна в истински лесничей.
— Струва ми се, че на нея ѝ беше приятно. Трябва да е тягостно да имаш такава власт.
— Е, може и така да е, но тя бързо ще се върне в своя свят, струва ми се.
Джей веднага разбра какви мисли блуждаеха в главата на войника.