Джак Мур не предположи нито едно от тези неща. Той изобщо не мислеше, и то не само защото беше уморен; той беше единственият човек, за когото не съществуваше очевидна причина да бъде тук. Беше просто охранител. Разбира се, изпитваше любопитство, но не бързаше да прави заключения. Ако имаше причина за паника, нека другите се тревожат. Каквото и да се беше объркало, нямаше начин вината да е негова. Това беше едно от предимствата да си незначителен.
Неговото присъствие беше достатъчно, за да се притеснят останалите още повече. Поглеждаха го, подтикнати от желание да попитат защо е тук. Лична среща посред нощ беше достатъчен повод да решат, че има защо да се притесняват.
— Седнете, моля!
Робърт Ханслип се беше появил. Началникът, който контролираше парите, човекът, от чието одобрение зависеха животът и кариерата на всички в тази стая, на този остров. Никой не го харесваше, но това така или иначе беше без значение. Всички бяха съгласни, че го бива. Някои вярваха, че е високоинтелигентен, макар не много да бяха склонни да го нарекат такъв, най-малкото след дългата — и напоследък маниакална — тирада на Анджела Миърсън за точния размер на голямата празнина, в която би трябвало да се помещава интелектът му. Всъщност никой в стаята не го познаваше. Той никога не общуваше с хора с по-ниско положение, а те вече бяха забелязали, че на тази странна среща не присъстваха старши лица.
Слабостта на Ханслип беше неговото показно самоизтъкване. Той бе възприел престорен старомоден стил и беше съхранил метаболизма си така, че допълнителните килограми да не надхвърлят десет процента: достатъчно, та да му придават по-солиден вид, без да пораждат чести грижи за регулиране на сърцето. Не беше за него нито модерният стил денди, нито аскетичното облекло на учен; той предпочиташе грижливо небрежен вид, който напомняше за преди шейсет години, времето на неговата младост, когато подобно нещо едва излизаше на мода.
Той никога не говореше високо, но не търпеше никаква опозиция. Всеки, който го подразнеше, скоро се озоваваше без помощници или със съкратен бюджет. Всичко се криеше зад усмивка, чиято цел беше да накара жертвата да изпитва благодарност, че положението не е още по-зле.
Отчасти властта му зависеше от това да се увери, че всичко върви гладко, тъй че криза от какъвто и да било характер беше в негова вреда; видът му в момента предизвика определено дружна тревога у малката групичка. Той беше разтреперан; каквото и да се беше случило, те разбраха в мига, в който влезе, че е нещо лошо.
— Простете ми, че наруших разкрасителния ви сън — каза той. — Преди три часа сериозен токов удар прекъсна доставката на електричество в Северна Германия, Финландия, Швеция, Дания и Шотландия за шест стотни от секундата.
Джак се огледа, чудеше се какво ли означава това. Внезапно всички застинаха.
— Колко сериозен удар? — попита някой.
— Все още се опитваме да установим точните цифри.
— Ще кажете, че е причинен от нас?
Ханслип кимна.
— Точно това ще ви кажа. Официалните анализи още не са готови, но съм сигурен, че първопричината е тук. Не е нужно да обяснявам, че вече изпратих доклад, в който отричам да има нещо общо с нас и настоявам за извинение от отговорните за това.
— Това е ужасно мощна сила, по дяволите — отбеляза млад мъж, след като прегледа данните от листовете, които Ханслип им даде. Трябва да беше съвсем нов, иначе би бил наясно, че Ханслип не одобрява никакви ругатни. — Сигурен ли сте, че сме били ние? Как може да се е случило?
— Сигурен съм, че сме били ние. Иначе нямаше да ви обезпокоя по време на почивката ви. Що се отнася до това какво го е причинило, това е вашата задача. Не е нужно да търсите кой го е причинил. Това, боя се, вече е очевидно.
Притеснението на Ханслип се предаде на останалите участници в срещата.
— Време — каза той. — Не разполагаме с много време.
Но бюрокрацията се движи в свой си величествен ритъм без значение колко е спешна ситуацията. Основният резултат от срещата беше, че се сформира комисия. Всъщност няколко комисии; една, която да анализира информацията и да открие за какво е била използвана мощността, друга да разбере как някой е успял да премине през една от най-сложните системи за сигурност на планетата. Трета беше натоварена със задачата да унищожи всички доказателства, уличаващи техния институт. Проверките, нужни да се установи, че тяхната размирна знаменита математичка е изчезнала, вече бяха бързо извършени.