— Не — отвърна Джей искрено изненадан. — Дори и да е, никой не ми е споделял подобно нещо. Аз съм само ученик.
— Учениците нямат прислужници.
— Тя всъщност не е моя прислужница — каза бързо Джей. — Принадлежи на моя учител. Не може ли просто да я пуснете да си ходи? Тя не е важна.
— Може да работи. Ще се отнасяме с нея добре. А и може да доведе войниците на господарката тук. Още не сме готови за тях.
* * *
Памархон обикаляше външния периметър на лагера, за да провери сигурността, преглеждаше оръжията, броеше наръчите стрели, уверяваше се, че има достатъчно бинтове и илачи за неизбежните наранявания ако решеше да прибегне към дълго планираното и често отлагано нападение. Щом се върна откри, че имат нови пленници, току-що доведени в лагера. Единият беше ранен. Той изслуша гневно обясненията за обстоятелствата, при които се беше случило. Винаги се беше опитвал да предотврати точно такива ситуации. Съществуването и безопасността им зависеха от добрата воля на тези, които срещаха. Репутация на насилие и жестокост рано или късно щеше да доведе до предателство. Не за пръв път същият човек беше демонстрирал липса на самоконтрол, какъвто той се опитваше да внуши у всеки от тях през годините.
— Ти — обърна се той към гневния мъж с бледо лице, който беше пуснал стрелата. — Можеш да напускаш лагера само с придружител и ако не си въоръжен. Как може отново да се случва? Колко пъти трябва да повтарям…? Колко зле е ранен?
— Зле е. Но може и да оживее — отговори грамадният мъж.
— Ще ида да го видя. Ами останалите?
— Младо момче и прислужница. Момчето е от Осенфуд.
— Доведете ми го.
* * *
— Е, учителю. Водачът ни иска да те види. Ставай.
Джей седеше на земята и чакаше. Беше сам; когато пристигнаха в лагера, беше оставен в самия му център и му беше поръчано да мирува. Бяха му показали колко много трябва да тича, за да избяга, бяха му показали също колко много хора носят оръжие. Нямаш шанс, гласеше посланието. Той се вслуша в съвета.
Стоя около час, преди да бъде отведен под голяма шатра, квадратна и напълно отворена в четирите посоки, така че светлината да влиза. Подът беше покрит с платнища и възглавници; в единия край имаше импровизирана маса, а в другия — навит на руло матрак. Останалото обзавеждане се свеждаше единствено до дървен шкаф. Беше простичко и не особено удобно.
Ала дъхът му секна, щом зърна високия мъж, седнал на пода. Беше същият, който отведе Розалинд по време на Празненството. Джей разбра много добре, че самият той също е бил разпознат.
— Оставете ни сами — каза той и покани Джей с жест да седне до него. — Напоследък взе да ми се струва, че светът е изненадващо малък.
Лицето на Джей се изкриви в подобие на усмивка.
— Когато ми казаха, че са заловили част от съгледвачите на господарката в гората, изобщо не предположих, че си един от тях, учителю Джей. Името ти е Джей, нали така?
Той кимна.
— Не съм съгледвач. Нито пък Калан. Не биваше да го ранявате. Той е добър човек и е мой приятел.
— Калан казваш? Лесничеят?
— Да.
Той наведе глава.
— Тогава искрено съжалявам. Навремето го познавах и много го харесвах. Добър човек е. Ако бях там, това нямаше да се случи. Ще се помиря с него и, ако се наложи, със семейството му. Ще получи най-добрите грижи, които мога да предоставя. Ако може да бъде спасен, ще бъде сторено.
— Кой си ти?
— Името ми е Памархон, син на Айзенуор, син на Айзенуор.
— Айзенуор?
— Да. Произхождам от род от първо ниво. Не си ли чувал за мен?
— Не. Защо и твоето име не е Айзенуор?
— Брат ми носеше това име, но той умря. Децата ми също ще го носят, така че то ще се продължи.
— Дано желанието ти се изпълни.
Той кимна.
— Благодаря.
— Защо живееш тук? С име като твоето…
— Идваш от Уилдън и не знаеш нищо за Памархон и злите му дела? Изненадан съм, макар вероятно да не бива. Сигурен съм, че името ми е изтрито заради позора.
— Нищо не знам — увери го Джей. — Дори не знам защо искаш мен за затворник. Нито прислужницата ми.
— Каква прислужница?
— Е, може и да не е моя. Тя служи на моя учител, но аз съм отговорен за нея. Той много ще се разстрои, ако нещо ѝ се случи.
— Твоят учител е…?
— Хенари, син на Хенари, учен от първи ранг.
— Онази забележителна млада жена, Розалинд — рязко смени темата Памархон, — коя е тя? Прекарах в компанията ѝ един час и щом се разделихме, знаех съвсем малко повече за нея, отколкото когато се запознахме.
— Не си единствен — отвърна Джей. — Нямам представа коя… или какво е тя. Сам можеш да си изградиш мнение за нейната красота и очарование. Откъде идва, нямам представа.