— А Хенари има ли?
— Възможно е. Ако е така, не е споделил информацията с мен.
— Но несъмнено е споделил с лейди Катрин.
— Не съм наясно с техните разговори. Защо говориш за нея с такъв тон?
— Господар и господарка в едно. С какъв тон говоря?
— Враждебен и изпълнен с неприязън.
— Предполагам, че я намираш за очарователна и великодушна.
— Да.
— Може би аз я познавам по-добре.
Джей го погледна с недоумение.
— Сигурно…
— Нямам желание да обсъждам този въпрос. Искам да знам причината да бъдете в гората. Нас ли търсехте? Шпионирахте?
— Погледни ме — каза Джей. — Отговарям ли на представата ти за шпионин?
— Не ми казваш истината.
— Напротив. Срещнах Калан в деня, в който бях избран. Подготвям защитата си, а тя се отнася до пасаж за връзката между човека и гората. Хенари ми уреди да прекарам няколко дни с него.
— Кой пасаж?
— Ниво 3, горните шейсет.
Памархон присви очи.
— Това са истории за чудовища. Определено необичаен избор.
— Впечатлен съм от знанията ти.
— Дошли сте в гората, за да срещнете чудовища…
— И срещнах вас — довърши студено Джей.
Памархон се изправи.
— Прави каквото ти се казва, не бъди глупав и ще си тръгнете невредими — той тръгна към входа на шатрата. — Съжалявам за Калан — каза той. — Наистина. Можеш да го видиш, ако искаш, и можеш да си получиш прислужницата обратно. Ти ще бъдеш отговорен за благополучието и поведението ѝ, а също така и за нейната сигурност. Ще бъдеш свободен да се разхождаш наоколо, ако дадеш дума, че няма да избягате. В противен случай, боя се, че ще трябва да бъдете оставени на място, от което няма мърдане. Съгласен ли си с това?
Джей беше толкова доволен, че дори не се поколеба.
Разбира се.
* * *
Кейт белеше картофи, когато Джей я откри, и предвид обстоятелствата се справяше доста добре. И все пак беше изтощена от грижите за Калан, както и в шок от случилото се. А и не беше много запозната с беленето на картофи все пак. Сега седна със смръщено лице и нож в ръка до огромна камара прясно извадени картофи, изцапани с пръст, достатъчни, за да се хранят всички в лагера дни напред. Хвърли един в тенджерата до себе си, протегна се и разтърка гърба си, за да облекчи болката от седенето в една и съща поза.
— С радост ще разбереш, че си върнах прислужницата — обяви Джей, приближи се и седна до нея. — Работата ти отново е да се грижиш за всяка моя нужда. Също така и за Калан, стига да можеш и искаш. Никой не те подозира.
— Добре — каза тя.
— Тогава остави това и ела с мен.
— Не. Ще довърша.
— Не е нужно.
— Започнала съм, ще довърша. Това си е истинско изкуство, да знаеш. Защо не вземеш един нож да помогнеш? Тогава ще приключа по-бързо и ще можем да поговорим, без да ни прекъсват. Действа ми успокояващо след всичко, което се случи.
Идеята беше чудесна, ако не се брояха картофите, но през следващия час те се трудиха заедно и предизвикаха любопитни погледи у всички, които ги виждаха.
Джей настоя за повече подробности за състоянието на Калан. Не бил добре, каза тя. Раната била лоша. Стига да не развие треска, можело да оживее.
— Е? Какво става? — попита тя.
— Бих могъл да задам същия въпрос — отвърна той. — Името на похитителя ни е Памархон и е човекът от Празненството, за който ти разказах. Говори така, сякаш те познава добре и не те харесва особено. Боя се, че ще имаш проблеми, ако разбере коя си. Защо те мрази?
Кейт довърши картофа и го хвърли в тенджерата.
— Много е просто. Той уби съпруга ми — заяви тя. — Сигурна съм, че би убил и мен, стига да имаше възможност. Знаеше ли за това?
— Знаех, че съпругът ти е починал. Хенари не ми каза нищо повече.
— Необичайна дискретност от негова страна. Памархон е, или по-скоро беше, племенник на съпруга ми. Вторият син на по-голямата му сестра и негов най-близък родственик. Беше смятан за наследник на Уилдън и очакваше да го получи, преди Теналд да се ожени за мен и да се появи перспективата за наследник. Памархон не се забави с действията си. Теналд беше пронизан смъртоносно в гората, а Памархон доказа вината си, като избяга. Уилдън бързо избра мен от страх, че той ще се върне и ще атакува. Бях най-подходящата на разположение.
— Какво прави той тук тогава?
— Какво прави тук? Изпълнен с озлобление, склонност към насилие и изглежда, със стотици въоръжени последователи, едва на няколко дни пеша от Уилдън?
Джей затаи дъх.
— Ти знаеше ли за това?
— Знаех, че има известно движение. Нямах представа кой е или защо, нито че разполага с толкова много хора.