— Не. Помолих я да дойде и да превежда предишния ден. Не обясних защо.
— Казахте ли ѝ, че ще заминавате за Франция?
— Не. Не е нужно. Тя има ключ, в случай че ѝ потрябва да вземе нещо от мазето.
— Била ли е сама в дома ви, след като господин Уинд ви е доставил пакета?
— Вероятно.
— Да или не?
— „Вероятно“ е често срещан английски израз, който изразява несигурност. Ако знаех, щях да използвам друга дума.
Той се изправи и си наля ново питие. Стара техника. Да поеме управлението в този момент. Да наложи своя ритъм. А също и удобен начин да си спечели време, за да помисли.
— Нека да обобщим — предложи Литън, щом се върна до стола си. — Да видим дали съм схванал правилно накъде бие въпросът ви. Вече сте убедени, че историята на Волков е правдоподобна. Смятате, че този човек е руснак, изпратен да го открие. Започвате да подозирате заговор между него и Анджела. Това би означавало, че тя е дългогодишен агент на Съветския съюз и ме е използвала, за да се внедри сред нас като шпионин по време на войната. Открила е документи на бюрото ми, разбрала е какво означават и се е втурнала при началниците си. Те изпращат онзи странен мъж, който в последствие изчезва, и после стреля по него.
Той изгледа заплашително двамата.
— Глупости. Пълни безсмислици. Сам? Нали не вярваш на тези небивалици? Хващаш се за сламки, само и само да не приличаш на кретен.
— Тя поне трябва да отговори на някои въпроси. Да изясни нещата.
— Плашиш се от нищо.
— Волков е в болница с куршум в тялото. Това не е нищо.
* * *
Щом си тръгнах от Хенри, поех към малкия си дом в Бартън, където живеех, откакто бях преместила дейностите си в Англия. Беше очарователна къщичка, новоизградена, от времето на следвоенния бум на гражданско строителство, с малка градинка, живописни съседи и извор на нестихващ интерес, особено след затварянето на кръчмите в петък вечер. Бях я обзавела грижливо, като използвах реклами в списания за модел, така че беше напълно в унисон с естетиката на шейсетте. Много линолеум, ламинат и завеси с ярки шарки. Останах извънредно удовлетворена, седях на датската си модерна маса за хранене и се възхищавах на цялостния ефект. Имах две легла, по едно във всяка стая, една за спане и една за работа; винаги бях смятала разделянето на дейностите за особено важно. Тази вечер планирах да използвам втората, тъй като ме чакаше сериозна умствена дейност, налагаше се да включа внезапното нахлуване на Чън, Грейндж и Емили в изчисленията си. Броят на променливите изведнъж беше нараснал драматично, а аз, разбира се, бях възпрепятствана от факта, че нямаше как да разбера какво се опитва да направи Ханслип. Към вече и без друго сложните изчисления трябваше да прибавя и фактора на неизвестното и непознаваемото.
Очаквах с нетърпение моята нощ на забавления и ако звучи странно, вероятно е редно да обясня защо беше така. Преди време хората бяха преодолели своята обсебеност от механични калкулатори и достигнаха до по-добър и по-ефикасен начин за справяне с нещата, а именно способности, постигнати посредством малки импланти и пренасочване към части от мозъка, които иначе не функционират с пълния си капацитет в ежедневието. Бяха проведени много експерименти, за да се открият най-добрите страни; някои хора например, бяха постигнали подобрения, свързани със сектори в мозъка, които контролират физическите упражнения, така че за да започнат да функционират те, трябваше да предприемат дълги разходки и да генерират нужната стимулация. Други, доста по-странни, го бяха прикрепили към чувството си за хумор и за тях би било трудно да се мотаят наоколо и да се кикотят, докато правят сложни изчисления.
В моя случай естествените ми възможности бяха толкова добри, че не можеше да се прикрепя към толкова ограничена зона. Вместо това аз предпочетох способностите ми да се захранват от зоните в мозъка ми, които отговарят на удоволствието. По-късно беше добавено и подобрение, което обхващаше копнежа за майчинство въз основа на факта, че това е най-мощната сила в човешката психика. Без да влизам в по-потресаващи подробности, убедена съм, че можете да видите възможностите, разкривани от първото. Докато все още бях във Франция и се борех с особено сложен проблем, открих, че най-доброто решение е да задам изчисленията, а след това да ида в близкия ресторант („Дом“ в Монпарнас беше особено подходящ) и да се усмихна по определен начин на един от младите самотни мъже, които често се отбиваха там. Не само че свършвах работата си, но сделката включваше и безплатна вечеря.