Итъран беше погълнат от идеята, че съществува и друга полезна информация освен Великата история на Осенфуд. Че камъните и керемидите на сградите могат да разкажат нещо, което тя не може. Изражението на лицето му щеше да бъде комично, ако Чън не долавяше усилието, което му струваше, и не се досещаше за опасността, ако се опиташе да отхвърли оковите на неподвижността.
Засега той остави нещата така, но през следващите няколко седмици и месеци Чън поговори още с него, а после му писа писма, ласкаеше го и го окуражаваше, огорчен и подразнен от обратите, умишлено се опитваше да го докара до повратната точка.
С течение на времето Итъран започна да излага свои собствени идеи.
— Възможно ли е — предположи той, — да се направи сбор на управленията на различните господари и да се използват за датиране на събития? Третата година или двайсетата година от нечие управление?
Щом идеята се роди у него, започна да се разраства. Ами да, биха могли да се използват и архивите за раждания, сключване на брак и други събития. Само като си помислеше човек какво може да научи по този начин… Това беше последното му посещение. Два дни по-късно Итъран замина, а главата му преливаше от нови идеи. Но усилието му дойде твърде много. Тъкмо когато започна да разбира, внезапно умря, съвсем сам, и всичките му идеи бяха изгубени.
Защитата на Анджела беше удържала. Чън научи това от друг учен. Този човек, Хенари, беше доведен от хората на Хук да го види и да провери дали е опасен. Интересна среща; ученият беше изпълнил дълга си, беше задал въпроси, но очевидно не беше заинтригуван. Не искаше да причинява на отшелника никакви трудности, а Чън нямаше желание да експериментира и с него; Итъран му беше предоставил всичката информация, която му беше нужна. Ето защо той го държеше на една ръка разстояние, най-малкото защото не проявяваше голямото любопитство на Итъран. Хенари беше по-мрачен, не толкова лесен за разгадаване персонаж като цяло.
Срещата им премина без особена значимост, докато Хенари не му каза за смъртта на Итъран. Чън почувства тъга и облекчение едновременно. Почти се беше привързал към слабия, ненаситен за знания човек, възхищаваше се на невероятните усилия, които полагаше, за да направи пробив в свят с нови разбирания. Но това не можеше да бъде постигнато. Сърцето на Итъран беше отказало, вместо да му позволи да направи следващата крачка. Това беше хубаво, но Чън почувства как го пронизва вина, сякаш Итъран беше истинска личност.
Чак накрая Хенари му даде повод за размисъл. Бил на път за Уилдън, каза му той. Седмото Празненство на Теналд…
* * *
След няколко дни Чън замина, за да направи разследване. Извади късмет; само след ден минаваща каруца го качи за по-голямата част от пътя, в замяна на пътуването предложи компания. Човекът се казваше Калан и се връщаше към дома.
— Разкажи ми за Уилдън.
Уилдън, увери го Калан, бил най-доброто място, най-красивото и плодородно в света. Дърветата били най-зелени, горите най-здрави, птиците най-тлъсти от всякъде другаде. Чак когато се заговори за господаря на владението, лицето му помръкна.
— Е — каза той, — Теналд е горд човек. Предполагам, че има с какво да се гордее.
— Вероятно ще умре от старост?
— Не и той. Млад и здрав е, има телосложение на бик.
— Дарен ли е с деца?
— Дано го споходи подобна благословия, но е женен вече от година, а още няма знак. Прекрасна жена и по-умна от него според мен.
Чън размишлява върху това, докато спа на пода в колибата на войника същата вечер. Какво да прави? Възможността да се върне щеше да настъпи на петия ден от петата година на управлението на владетеля на Уилдън, така беше казала Анджела, а настоящият владетел беше такъв вече седем години и щеше да остане такъв чак до смъртта си. Значи щеше да му се наложи да чака дотогава, а после и още пет години? Ами ако Теналд живее още двайсет години?
Обмисли въпроса допълнително, щом зърна Теналд от разстояние и осъзна колко силен и здрав е. Седна и претегли възможностите си — беше отвратен от едната и отчаян от другата.
43.
Церемонията на Унижението беше отличително събитие за Уилдън и беше едновременно впечатляващо и странно трогателно. И на други места се провеждаха подобни ритуали, разбира се, но не така завършени и дори брутални в израза си. Хенари беше потънал в мисли, докато малката групичка се изгуби от поглед и макар да знаеше много добре причината да тръгнат, все пак изпита възмущение. Не можеше ли да почакат един ден? Или поне няколко часа, докато се разбере какво се е случило с Розалинд? Не, трябваше да бъде точно в този ден и този час, в който лейди Катрин беше заела поста на управляваща Уилдън. Да кажеш, че не е чак толкова съществено, че има и по-важни дела, би предизвикало негодувание. Това щеше да разклати властта ѝ и да отслаби позициите ѝ.