Поне преди да изчезне в гората беше наредила да се проведе старателно издирване. Подчинените и прислугата ѝ претърсваха земите, но Хенари имаше малки надежди, че ще открият нещо. Античният ръкопис му беше казал. Момичето се е влюбило и той беше сигурен, че е тръгнало след мъжа, на чиито чувства се надява. Не беше заставена или принудена. Не беше отвлечена. Почти му се щеше да беше.
Щеше ли издирването да постигне нещо? Ръкописът не казваше. Фрагментите, които беше разчел, говореха за нея; останалото беше прекалено трудно за него.
Какво да прави? Нямаше право да се меси в делата на Уилдън; сега, когато Катрин беше освободена от властта, тя беше в ръцете на нейния камерхер. До завръщането си тя сякаш беше мъртва, а появата ѝ щеше да бъде приветствана като прераждане. И все пак дотогава оставаха два дни.
Хенари беше разговарял с камерхера само един или два пъти и го намираше за твърде… праволинеен. Прекалено много внимаваше да каже точно каквото се иска от него. Беше полезен и лоялен, нямаше съмнение в това; племенник на Гонтал, който на свой ред беше най-вероятно да наследи владението след смъртта ѝ.
— Как е властта? — попита Хенари, докато вървяха обратно към главната къща след церемонията.
— Върша това, за което съм помолен — отговори кратко той. — Същото се очаква от всички нас в службата ни.
Остроумните разговори не бяха силната му страна.
— Е, в случай че имате нужда от помощ. Изчезването на онова момиче…
— Това е проблем на Уилдън. Не е за посетители. Редно е учените да пазят умовете си за по-възвишени цели, ще се съгласите, сигурен съм. Ще се постарая да се уверя, че мислите ви няма да бъдат обезпокоявани.
С други думи, гледай си работата.
— Залата на историята е изцяло на ваше разположение. Сега трябва да се включа в задачите на владението. Извинете ме…
Той се оттегли с поклон, като отдаде на Хенари дължимото на учен и пристъпи първите няколко крачки заднишком, но безизразно, което обезценяваше почитта като преструвка. Камерхерът не го искаше тук. Е, може и да имаше право, помисли си Хенари и послушно се отправи към своите задължения.
Поне предложението му да стои настрана беше добро. Хенари посвети следващите няколко часа на онова, което му носеше най-голямо удовлетворение — четенето; бавно се опитваше да дешифрира текста, от който беше обсебен. Имаше още много други неща за преглеждане; в чантата си беше донесъл книжа, свързани с Итъран, които беше взел от Залата на историята и беше копирал, както и книгата, която Джей беше донесъл от Хук. Всички те до известна степен внушаваха порицание; излъчваха сарказъм, напомняха му колко крехки са знанията му. У тези, които успяваше да прочете, не откриваше смисъл, а останалите не можеше да прочете. Но дори неведението и объркаността носеха свой собствен покой.
На следващата сутрин Хенари стана по-късно от обичайното и се нахрани спокойно, докато се настройваше за работа. Имаше свободно време до завръщането на лейди Катрин и Джей, когато всичко щеше да тръгне по обичайния ред. Щеше да има церемония по посрещането ѝ — благословено кратка този път, надяваше се — и Катрин отново щеше да заеме мястото си с аплодисменти. Останалото, което предстоеше, му убягваше; нямаше и следа от изчезналото момиче или пък го държаха настрана.
Затова той работи спокойно и ползотворно, докато не настъпи моментът отново да отиде до мястото, където се срещаха градината и гората и да чака завръщането. Имаше малка компания за посрещане, както и по-голяма група прислужници и работници, семействата и приятелите им, събрани на известна дистанция, за да присъстват на пристигането, развълнувани от предстоящия звук на тромпети, както и от почерпката със сладкиши и вино.
— Трябва да са тук всеки момент — обърна се Хенари към камерхера.
— Точно така, учителю — отвърна той. — Лейди Катрин се слави с усета си към детайла. Ако закъснеят дори и секунда, бих започнал да се тревожа. Но трябва да призная, че бих се разтревожил също толкова, ако подранят дори и секунда.
— Предполагам, че не е прието да пием или ядем нещо преди появата ѝ? — попита Хенари.
Беше работил дълго и усилено и беше огладнял.
— О, разбира се. Вървете да си вземете. Вие сте просто зрител. Може да ядете и пиете до насита.
И ето че Хенари прекара оставащите моменти с прекрасен сладкиш с ядки и мед в едната ръка и чаша вино в другата. Но никой не се появи. Все пак, помисли си той, обед е неясно понятие. При всички положения обхващаше поне няколко момента. А и не е толкова лесно да бъдеш точен, ако си заобиколен от дървета.