На всичкото отгоре идиотите от ранния период на изследвания бяха запълнили пространството в близост с толкова много отломки, че бяха създали нов астероиден пояс, през който беше невъзможно да се премине. Човешкият вид беше затворил пътя си вън от собствената си планета благодарение на пълната липса на ред. Същевременно нищо не спираше постоянния му растеж. От време на време войните го забавяха до известна степен. Гладът, масовите екзекуции, контролът над раждаемостта във всички тези сфери бяха правени опити и те се бяха провалили. Мястото за живеене отесняваше, тъй като Земята се задъхваше, а населението продължаваше да расте; в момента имаше повече от трийсет милиарда души, натъпкани в свят, който ги поддържаше и изхранваше чрез непрестанните усилия на елита, а той организираше и контролираше всичко чрез ефикасност на съзнанието. Така беше редно, в противен случай всичко щеше да рухне вследствие на настъпилия хаос. Често се даваше ход на програми за елиминиране на безполезното население; понякога дори биваха задействани. Така и не дадоха резултат. Само възникнаха недоволства, ренегатите привличаха повече симпатизанти, а гражданското неподчинение нарасна до точка, в която управляващите бяха на границата да изгубят контрола.
Както обясни Ханслип, Миърсън беше решила всичко с един въпрос — защо да изцеждаме още малко от това, с което разполагаме? Защо да не изцедим още от всичко? Беше разкрила поглед към безкрайност и вечност. Милиарди години и милиарди вселени за превземане. Дори Олдмантър, който беше свикнал с огромна власт, не можеше да си представи нещо толкова грандиозно. След като вече го бе сторила, той знаеше че единствен може да извлече истинска полза от него. Искаше го, затова беше решил да го вземе.
Освен това, продължаваше да разсъждава той, какво би се случило, ако откритието попаднеше в неподходящи ръце? По света имаше милиони ренегати, чиито апетити за разрушение нямаше начин да се задоволят. Често и дълго беше спорил, че трябва да се изтребят, но те продължаваха да изникват като трева и като че ли никой не го беше грижа за това. Те бяха тези, които се отдръпнаха и критикуваха отстрани, подлагаха на съмнение и презрение усилията на управлението, използваха всяко бедствие или провал като повод да омаловажат благосъстоянието на обществото в света. Те стояха зад бунтовете, тероризма, стачките, те правеха саботажи във фабриките, за да достигнат някаква саморазрушителна граница на свобода и независимост. Като че ли хората искаха да бъдат свободни и гладни.
Ами ако те успееха да се доберат до тази технология? Какво щеше да стане, ако я задържаха, докато не постигнеха исканията си? Нямаше ли да е още по-лошо да разпространят глупостта си подобно на някой вирус из всички вселени? Откритието трябваше да се пази в подходящи ръце. Трябваше да се провери дали колонизаторите са склонни към подчинение. В такъв случай Олдмантър можеше да види в съзнанието си невероятните възможности за свят след свят, всеки от тях с огромни неизчерпаеми ресурси и търговията помежду им посредством канали, които организацията му щеше да контролира и таксува. Всеки от тях щеше да се специализира в дадена област и щеше да произвежда ефикасно в неограничени количества. Но само в случай, че управлението е в най-добрите ръце и населението върши точно каквото му се казва. Запазването на контрола щеше да е трудно. Сигурността щеше да е най-тежката задача и щеше да има нужда от най-големи инвестиции.
Искаше да даде един последен огромен дар на човечеството. Беше работил и правил схеми в продължение на години, десетилетия, за да създаде ред, да се увери, че дори тези, които не можеха да видят или разберат интересите си, все пак се ръководят от тях. Понякога по време на съвет или среща, той действаше чрез убеждаване. В други случаи със съперниците си и с масите използваше по-директни методи.
Невинаги успяваше да се наложи, разбира се, че не. Но пораженията му рядко бяха окончателни. Преди трийсет години беше предложил да се сложи край на толерантността към ренегатите и дисидентите. Единна и старателна политика за елиминиране на наличието на хора, които произвеждаха малко, допринасяха още по-малко и консумираха твърде много административно време. В полза на мнозинството малцинството трябваше да си иде. Претърпя поражение; една от малкото му загуби. Сега му се искаше да преразгледа проблема. Всички критики и дисиденти трябваше да бъдат премахнати, преди тази нова възможност спокойно да бъде представена, иначе нищо нямаше да се случи. Щеше да има възражения, предложения за промяна на плановете му, твърдения, че и друг трябва да има думата.