— Това жестоко ме наранява — заяви разбойникът.
— Боя се, че не можеш да се мериш с нея — отвърна тъжно гостът. — Маниерите и нравите ѝ са съвсем различни от твоите, а след като не си наясно с тях, тя сигурно ще избере някой от другите си ухажори.
— Тя ли ще избира? Ами семейството ѝ?
— Те нямат думата по този въпрос. Тя е вироглава и няма да търпи намеса в нещо, което засяга щастието и благополучието ѝ. Може да не избере никого, а да реши да има любовници вместо това.
Чу се трясък, прислужницата беше изпуснала една чиния.
— Съжалявам, господарю мой — каза тя и сведе глава, видно засрамена, а косата прикри лицето ѝ.
Памархон беше забравил, че тя е там.
— Върви си. Можеш да се върнеш да почистиш по-късно. И не ме наричай „господарю мой“. Не съм такъв.
След това отново насочи внимание към госта си.
— Моля, продължи младежо — каза той щом прислужницата се оттегли. — Трябва да те попитам честно. Как мога да я спечеля?
* * *
Останали сами, Памархон се облегна на възглавницата зад гърба си и се загледа в звездите. Момчето се приближи към огъня и леко потрепери.
— Искаш ли наметало?
— Не. Добре съм.
— Сега, след като сме наистина насаме, бих искал да говориш свободно.
Момчето сръчка огъня с пръчка.
— Как можеш да я спечелиш? Какъв въпрос само — каза той след известно време. — Зависи какво имаш предвид под спечелване. Да отидеш при някоя като нея и да кажеш: ще дойдеш ли да живееш в колиба в гората до края на живота си? Искам да кажа, че няма да прозвучи особено добре, нали?
Памархон не отговори.
— Тя е свикнала с учтиво поведение, а ти живееш като човек извън закона, вземаш затворници, държиш хора против волята им. Обграден си от същинска армия. Това не е особено привлекателно.
— Живея според обстоятелствата и както ми се налага.
— Да вземем за пример жената, която ти поднася храната. Коя е тя?
— Не знам. Прислужницата на ученик, когото открихме да броди в гората.
— Те по своя воля ли са тук?
— Не. Подозирам, че шпионират в полза на господарката на Уилдън.
— Значи са пленници?
— Засега. Няма да им се случи нищо лошо, стига да се държат добре.
— И все пак държиш като пленник когото поискаш. Това не е много благородно.
— Налага се. Нямам избор.
— За втори път споменаваш, че не живееш тук по свое желание. Вероятно човек, който по-добре контролира живота си, ще е по-привлекателен. За нея ти си просто недодялан тип, който живее извън закона. Вероятно дори престъпник, лъжец и измамник. Може би жесток и агресивен. Защо някой би искал такъв любим? Макар и да е красив — добави той.
Памархон изглеждаше разстроен.
— Да, тя те намира за красив. Не си изправен пред невъзможна задача. Не всичко е загубено. Далеч не. Дори бих казал, че би могъл да я спечелиш, ако искаш.
— Да! Повече от всичко на света.
— Тогава трябва да ми обясниш някои неща. Какво правиш тук, защо живееш така? Кажи ми всичко, а аз ще ти дам своя съвет. Нищо не обещавам. Поговори с мен, сякаш говориш с нея и помни, че усеща лъжата отдалеч. Ако успееш да спечелиш мен, вероятно ще спечелиш и нея.
— Искаш приказка? Много добре. Ще ти разкажа една.
Гостът вдигна ръка.
— Това е лошо начало. Предполага се, че говориш пред дамата, която обичаш повече от самия живот. Не бива да звучиш сърдито. Опитай отново.
— Добре — каза той. — Живея в гората, защото преди пет години бях несправедливо обвинен в ужасно престъпление. Бях нарочен, че съм убил чичо си Теналд, господар на Уилдън, за да завладея земите и положението му. Не беше истина, но нищо не можех да направя; присъдата беше издадена бързо и трябваше да бъда убит. Избягах и оттогава бродя из страната като скитник и човек извън закона. Около мен се събраха хора и сега съм достатъчно силен, за да спечеля справедливост за себе си и тези, които са ми се доверили. Ето защо се надявам, че съвсем скоро ще мога да предложа на лейди Розалинд всичко, което би могла да пожелае жена с нейното положение. В допълнение ще предложа своята лоялност и отдаденост и ако се съмняваш в тях, можеш да попиташ всеки тук, тъй като съм помогнал и съм се грижил за всеки един.
— Говориш с дързост и решимост. Не е непривлекателно. Всъщност съм убеден, че всяка жена би го приела като изкушение, дори като нещо, на което не може да се устои. Почти невъзможно би било. Докато не се замисли за следното: доколко може да вярва на думите ти? Предполагам, че в тази страна има съд и закони. Признат си за виновен според тях. Забогатяването често е предполагаема причина за убийство. Срещал съм го в много от книгите, които съм чел. Можеш ли да докажеш, че си невинен?