* * *
— Ти беше от екипа на Анджела Миърсън, струва ми се — заговори Мур. — Наредено ми е да разпитам всички, за да видя дали няма да открия полезна информация.
Случи се няколко часа след като Анджела се беше изпарила и цареше истинска паника. Чън знаеше, че Мур е разпитал много от онези, които бяха работили с нея, и разбира се, щеше да поговори с още много. Той нямаше нищо против; всеки си имаше задължение, а той беше изключително любезен, задаваше въпросите си с известна стеснителност. Много други биха се перчили с авторитета си и биха демонстрирали своята сила.
— Точно така. По образование съм физик, при все че работата ми тук е предимно анализ на данни. Всъщност е без значение каква е. Често и аз самият не знам.
— Общо взето сте нископоставен.
— Да — потвърди той с леко колебание.
— Забелязвам, че сте направили необичайна кариера.
Чън въздъхна.
— Ето, отново. Веднъж заявих, че имам съмнения дали организацията на обществото е трайна и дали непременно е ползотворна.
— Бих внимавал с начина ви на изразяване.
— О, не се тревожете. Анджела деактивира всички подслушвателни устройства тук. Тя мразеше подслушването. Както споменах, изразих съмненията си завоалирано. Извикаха ме и ми предложиха реконструкция за премахване на възможни латентни антисоциални тенденции. Аз отказах, събитията се навързаха и, накратко, приключих в Изолатора. Това беше преди повече от трийсет години. Още фигурира в досието ми. Предполагам, че ще остане там завинаги.
— Анджела ви е наела като стажант?
— Преди две години. Бях евтин. Трудно беше да си намеря работа.
Седяха в офис къта на Чън далеч в дъното, в най-задушната част на работната лаборатория, на километър и половина от центъра, отвъд ужасно потискащите занемарени коридори, погребани три етажа под земята. Във въздуха се носеше мирис на застояло и на масло от отоплителната инсталация, почти непоносим за Джак.
— Можете ли да хвърлите някаква светлина върху тази объркана история? Къде се е дянала? Разбирате ли, сигурен съм, че е добра идея да покажете очевидната си лоялност в момента.
Чън поклати глава.
— Разбирам това и се опитвам да се сетя за някоя подробност. Ако имаше предвид дали е казала или направила нещо, което да събуди подозрения, отговорът е не. Точно обратното, тя работеше усърдно и се стараеше да приключи следващия етап от проекта.
— Разкажете ми за нея. Досието ѝ е пълно просто с данни. Искам да знам каква е била.
— Мога да ви кажа това-онова — отговори Чън, — но тя не беше особено склонна да споделя за себе си. Не мисля, че правеше друго, освен да работи и да взема стимуланти. Беше обсебена от труда си.
— На колко години е?
— Действителната ѝ възраст е седемдесет и осем; биологичната — малко над двайсет. Получи новите дози преди три дни и част от тях липсват. Проверих. Ако ги е взела със себе си, може да живее още век или дори повече.
— Характер? Способна ли е на саботаж, тероризъм, незаконна подривна дейност?
— О, да! Би ѝ се понравило.
— Вие харесвахте ли я?
— Що за въпрос? Всъщност никога не съм се замислял за това. Със сигурност беше най-провокиращата личност, за която съм работил. Щом се научиш да се справяш с настроенията ѝ, можеше да е доста мила, макар че беше безскрупулна в начина си на работа. Така че, да. Струва ми се, че я харесвах. Определено ми доставяше удоволствие да работя с нея.
Мур изсумтя и стана да си върви.
— Къде мислите, че е отишла?
Чън се замисли.
— Ако ставаше въпрос за мен, бих се скрил сред останалите ренегати. Но все пак не става въпрос за мен. Така че — допълни с усмивка той — не мога особено да помогна.
— Тогава, ако се сетите за още нещо…
— Непременно ще споделя с вас. Всъщност, имам една идея, но е доста глупава. Ако доведе до някакъв резултат, ще ви уведомя.
Това беше. Сцената избледня, приличаше малко на екран, който угасва, и той отново си даде сметка за средата, която го заобикаляше. Беше седнал на открито, на въздух. Имаше хладен бриз, беше му приятно.
След половин час се опита да се изправи и откри, че го прави с лекота, макар да беше малко нестабилен в началото. След това тръгна — това беше по-трудно и уморително, но пристъпваше бавно, спираше да почине, щом краката го заболяваха. Вървеше на изток; виждаше сгради над дърветата и може би те щяха да събудят още спомени. В другата посока нямаше нищо друго освен дива природа.