— Щях да кажа, че тя ще трябва и без друго да дойде. Свързването ѝ с мен, с документа и майка ѝ — това е повече от достатъчно, за да бъде арестувана.
— Не. Направихме премного за вас.
— Но трябва да разберете…
— Е, това е проблемът — прекъсна го Силвия. — Не разбираме, защото отказвате да обясните. Идвате в нашето Отстъпление, получавате помощ от нас и се оказва, че сме привлекли вниманието на Зофани Олдмантър. При това все още не знаем защо или за какво е всичко това.
Тя говореше тихо и Джак трябваше да се надвеси над масата, за да чуе какво казва. Той се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги слуша, но седналите наблизо хора бяха напълно погълнати от храната си, спираха единствено, за да отпият нещо.
— Анджела Миърсън — започна той, — майката на Емили, изглежда е открила начин за преминаване в паралелни вселени, макар да има известни спорове какво точно означава това. Тя изчезна, като преди това унищожи цялата информация. Подобно откритие очевидно е изключително важно. Човекът, който го контролира, може да постигне невероятна власт, а светът — да получи достъп до неизчерпаеми ресурси. Това е в най-общи линии.
— Значи истинският собственик на тази информация е Анджела Миърсън? Не е ли редно да бъде предадена на нея?
— Нямам представа. Ако успея да я открия, мога да я попитам, но я издирват от известно време и до момента няма следа. Вие знаете по-добре от всички, че избягването на засичане дори за малко повече от час е трудно. В мига, в който излезеш на улицата, купуваш нещо, докосваш нещо и оставящ следа. Тя буквално се е изпарила. Междувременно Олдмантър много иска документите. Няма време да се тревожим за подробности около правното им притежание. Ако той ги получи, всичко ще изгуби смисъл, а хората, за които работя, ще бъдат арестувани, както най-вероятно и вие.
— Разбирам. Тази книжка, която сте намерили днес. Това ли са данните?
— Вероятно. Ако е така, значи вие и Ханслип имате всички основания да назовете цена.
— Това откриване на Анджела Миърсън практическо ли е, или чисто теоретично?
— Тя построи машина, за да я тества, но все още е в много ранен етап на развитие.
— Споровете. Защо я предизвикаха да изчезне?
— Тя смята, че откритието ѝ позволява пътуване във времето, а не до паралелни светове. Документът ще позволи изобретението ѝ да бъде използвано, а ако е стар — имам предвид наистина стар — може също така да отговори на въпроса дали тя е права. Доколкото разбирам, ако е права, може да е твърде опасно да се използва.
Силвия хвърли поглед към Емили, но тя само си взе парченце хляб и се загледа замечтано в другия край на залата, сякаш случващото се нямаше нищо общо с нея.
— В такъв случай — каза Силвия — мисля, че ще е по-добре да разберем. Емили? Би ли завела господин Мур в Уелс, за да се види с Кендред?
* * *
Джак и Емили изчакаха отвън на улицата, докато се появи антично возило, ръждясало и шумно, а после потеглиха с агонизиращо бавна скорост. През първия половин час Емили се взираше в останалите превозни средства минаващи наоколо, докато Джак периодично смъкваше прозорците и се вглеждаше в небето над тях.
— Мисля, че е чисто — каза след малко той. — Ако имаше някой, щяха да ни спипат в мига, в който излязохме през вратата.
— Сигурен ли си?
— Да.
Кракът ѝ от време на време се отъркваше в неговия. Беше трудно да се концентрира върху нещо друго.
— Не си член на елита, нали? — попита тя. — Знаеш твърде много за наблюдението, нямаш нищо против да спиш на някоя пейка, не се шокира при първото си посещение в Отстъплението. Освен това изглежда не знаеш нищо за науката. Е, кой си ти?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Без тайни. Те са лошо нещо между приятели.
— Преди работех в полицията. Под прикритие. Покварих се и вместо да премина през процес на пречистване, задължителен за връщането ми на длъжност, аз напуснах.
— Минало?
— Пето ниво на осведоменост. Поставен съм толкова ниско, тъй като в рода ми има следа от неподчинение. Един от прародителите ми е бил екзекутиран за неподчинение и трябва да минат още две поколения, преди да се приеме, че проблемът е изчистен.
— Какво искаш да кажеш с това, че си се покварил?
— Трудно ми беше да изпращам хора в света на масите. Започваш да харесваш тези, които трябва да наблюдаваш; започваш да ги разбираш, да им симпатизираш, да им намираш извинения. В моя случай бях зачислен към екип за наблюдение на групи от ренегати и оценяване на степента на заплаха, която те представляват. Реших, че изобщо не представляват заплаха, но не беше отговор, който някой искаше да чуе. Казаха ми, че съм променил възгледите си, аз възразих и — ето ни тук сега. Край на историята. Накрая се озовах на остров Мъл, за да следя за хора, които крадат служебните химикалки. И все пак заплащането е добро.