— Като казах да го притесниш, нямах предвид да уплашиш до смърт бедния човек.
— Не ставайте глупав. Говорех безсмислици. Сигурна съм, че и аз не съм разбрала цитата съвсем добре.
— Какво си ти, Розалинд? Откъде идваш?
Розалинд го погледна сериозно.
— Повече се интересувам какво сте вие — каза тя. — Нека се опитам да обясня. Джей казва, че вие сте най-мъдрият човек, когото познава, най-внимателен, разумен и мил. Катрин твърди същото.
— Много благородно от тяхна страна, макар и да се очаква да чуеш подобно нещо от ученик за учителя му.
— Не, той наистина вярва в това и мисля, че има право. Затова ще ви разкажа една история, която буквално ще ви разбие.
— Моля?
— Имам предвид, че ще ви се стори невероятна. Все пак искам да знаете, че ще ви кажа истината. Абсолютната, категорична и пълна истина. Ще можете ли да ми повярвате? Отговорете ми искрено, защото е наистина важно.
— Ще се постарая.
— Хубаво. Добре — започна тя, като си пое дълбоко дъх. — И така. Не идвам от този свят.
— Известно ми е — отговори Хенари. — Трябва да си пътувала много…
— Не. Нямам предвид това. Не знам дали изобщо съм пътувала. Говоря сериозно. Живея в град, населяван от петдесет хиляди души. В Лондон живеят осем милиона. Пътуваме с кола или влак. Някои хора пътуват по въздуха със самолети, летящи със стотици километри в час. Войниците имат огнестрелни оръжия, а не мечове. Купуваме храната си от магазини, всичко е запечатано в консервни кутии. Начело са кралица и министър-председател. Гледаме телевизия и слушаме радио. Имаме Коледа, рождени дни, Северен полюс. Времето е гадно. Караме велосипеди. Учим френски, а текстилната индустрия е съсредоточена в Манчестър. Нямаме История. Не разбирате ли? Съвсем различен свят е и стигнах до тук, като направих една крачка през стара желязна конструкция в мазето на един човек. Ако ви се струва зле, мога да ви кажа, че дори още не съм започнала.
— Продължавай тогава.
— Цялото това място, което наричате Антеруолд, сякаш е сътворено в нечия глава. Тази на професор Литън. Той ми е приятел. Мисля, че той е измислил всичко. Съчетал е книгите, които е чел и готово. Има малко от „Робин Худ“, малко от „Одисей“ и бог знае какво още. Знаете ли, че при появата ми пред Джей, когато беше на единайсет, той ме помисли за фея?
— Да.
— Професор Литън го написа. Той го включи в историята си и ето, че се случи. Може и да е било обратното. Създал го е във фантазията си. Що се отнася до вас, знам, че Джей е прав. Знаете ли откъде знам? Защото и професор Литън е много мъдър. Знае много повече от останалите. Затова той написа в книгата си: „Хенари. Най-великият учен на своето поколение“. Той ви е създал, вероятно след няколко часа, прекарани в кръчмата с приятелите му. Дори приличате на него. Нека го кажа директно. Всички вие сте герои в книга.
Розалинд спря, почти останала без дъх, за да види какъв ефект е постигнала. Докато говореше, беше я споходило зловещото усещане, че това не е добър начин за печелене на приятели. Какво би изпитала тя, ако някой ѝ кажеше подобно нещо?
За нейно изумление Хенари падна на колене, покри лицето си с големите си ръце и захлипа така, че тялото му се разтресе.
— Ужасно съжалявам! — каза тя. — Беше много грубо от моя страна.
Хенари избърса очите си и бавно си върна самообладанието. Щом събра сили да заговори, той преглътна трудно и започна с цитат:
— „Щом Вестителят разкрие Историята, Историята почти е достигнала края си.“
— А?
— Написано е в Небивалиците, част от история, която никой не е успял да разгадае, затова е изключена от Канона на истината. Мистично пророчество или чиста лудост, никой не знае, макар да има различни мнения.
Хенари говореше като човек, който току-що бе преживял най-тежкия шок в живота си.
— Бедата е, че никога не съм вярвал на това; цял живот съм бил настроен срещу пророчествата. Но после открих ръкопис, в който се разказва за момче, срещнало фея. Същият, който те накарах да погледнеш. Не ми се стори повече от любопитно, докато не се натъкнах на Джей и не осъзнах, че описанието му пасва идеално. После се казваше, че ще се появиш отново и точно така стана. Бях развълнуван. Разбира се, че бях. Реших, че ще ми помогнеш да отключа най-древните тайни. Сега се боя, че може да съм предизвикал края на света. Пророчествата се оказват истина.
— Ооо… — взе да го успокоява Розалинд. — Съмнявам се. Защо ще си мислите нещо подобно?
— Заради глупости и безсмислици, които никой образован човек не би взел под внимание — той замълча. — По-правилно ли е: „които не би взел под внимание никой човек“?
— Като че ли да. Но е малко встрани от темата.