За хората, които уважаваха възрастта и не намираха голяма разлика между нея, мъдростта и авторитета, беше озадачаващо, че точно той излезе напред, а не по-възрастният на коня. Имаше нещо нередно в това и беше придало на церемонията лошо начало, а което започнеше зле, приключваше зле. Дори младият мъж да го беше разбрал, той не потърси начин да разсее страховете им. Не представи другия мъж, нито каза собственото си име. Той беше Посетителя; това беше всичко, което трябваше да знаят. И все пак привлече внимание, когато по-възрастният слезе от коня, протегна се и разтри скования си гръб.
— Бих искал едно питие, Посетителю — заговори той с приятен глас. — Прашен и уморен съм. Мислиш ли, че може да се уреди?
— Разбира се, Разказвачо — беше отговорът, който предизвика истински шок сред селяните. — Веднага.
* * *
Щом приготовленията приключиха, селяните се събраха в падината край огромния дъб, където винаги се провеждаха срещите. Посетителя се изправи, изгледа сурово публиката и заговори със сух монотонен глас. По-възрастният, Разказвача, чието присъствие така беше разтревожило всички, стоеше зад него, очевидно незаинтересован от случващото се. Все още никой не знаеше защо той е там.
— Преброяването се проведе през петия ден на есента и ето резултатите. Селището е отгледало през последните четири сезона четиридесет и две кози, шейсет и седем овце, добило е сто и двайсет крини с пшеница и шейсет и две с ечемик. Освен това има двайсет и четири прасета, сто двайсет и две пилета, петнайсет гъски и осем вола.
Той се огледа.
— Много по-добър резултат от миналата година; всички вие заслужавате поздравления. Истинска благословия. Десятъкът е четири кози, шест овце, дванайсет крини пшеница и шест ечемик. Освен това по време на сушата през изминалите няколко години бяхте освободени от част от десятъка. Това се равнява на дванайсет кози…
Сред събралите се селяни се надигна приглушен ропот. Разбира се, знаеха, че този момент ще настъпи. Такъв беше законът и така беше справедливо. Посетителите бяха благосклонни по време на сушата; спокойно можеха да настояват за правото си и да ги оставят да гладуват. Но в продължение на три години те бяха вземали по-малко от дължимото и дългът беше нараснал. Този път жътвата беше изобилна и нямаше причина да не си вземат каквото им се полага.
Селото би могло да продаде излишъците — след като си оставеха достатъчно за зимата — да ги натоварят в каруци и да ги закарат на пазара. Срещу тях щяха да купят дрехи, посуда и инструменти. Някои глезотии. Не беше писано да е тази година. Падна мрак и те всички погледнаха към Посетителя, който чакаше мърморенето да утихне.
Не изглеждаше раздразнен, макар и да имаше основания. Посетителя не биваше да бъде прекъсван. В този момент забелязаха, че дори и да не се усмихваше, изглеждаше някак развеселен.
— Решено е в името на нужната благодарност към сезоните и общото ни благополучие налогът да се събере, като се добавя четвъртинка от десятъка през следващите четири години. Това наброява за тази година и за следващите три години по три кози, девет овце…
Надигна се нов шепот, но този път не беше предизвикан от отчаяние. По лицата на слушателите грейнаха широки усмивки. Беше много по-добре от всичко, на което се бяха надявали. Да, трябваше да изплащат дълга си, но щеше да им остане и нещичко за пазара. Посетителя беше изключително щедър; не за пръв път мнозина си припомниха, че трябва да са доволни от ориста си. Бяха чували истории за други места и какъв е животът там, където Посетителите не са така отстъпчиво настроени.
Техният Посетител — който се опитваше да запази сериозно изражение — разпери ръце.
— Отсъдено е — обяви той. — Десятъкът ще бъде подготвен за отпътуване, след като Разказвача се изкаже и пиршеството приключи.
* * *
Дори в девет часа вечерта въздухът още беше горещ и имаше рояци насекоми, които летяха трескаво около лампите, поставени да маркират границите на терена за събирането.
Едва неколцина си спомняха последното идване на Разказвача. И да имаше причина за една от редките му появи, никой не знаеше каква е тя. Но бяха наясно, че той знае всичко. Какъв е светът, как функционира, законите на хората и природата, а и тези на Бог. Кое е правилно и кое грешно. Защо хората ходят по лицето на земята, тяхното минало и бъдещето им. Разказвача знаеше всички тези неща и ги пазеше в тайна.