— Той спи. Няма нужда от теб.
— Добре ли си?
— Разбира се. Беше чест да го направя. Той се отнесе добре с мен.
— Значи тази добрина ще остане жива завинаги — отговори Катрин. — Не е утеха, нали?
Той поклати глава.
— Калан е изиграл своята роля в историята, а ти ще играеш своята още дълго занапред. Не се тревожи за него. Скоро ще бъде облекчен от грижи, макар да е невероятно силен. Може да поживее още малко. Ти ще трябва да понасяш теглото на живота доста по-дълго.
— Знам всички думи. Просто не вярвам на нито една от тях в момента.
— Справи се добре, Джей. Хенари би се гордял с теб. Ще се гордее с теб, мога да кажа. Запази тайната ми от Памархон, докато Розалинд не реши да се намеси — макар да не мога да кажа как така ни се размина. Ще бъдеш чудесен Разказвач. Ти изигра своята роля за Калан и твоя беше идеята да се обърнем към Изгнаника, за да предотвратим кръвопролития. Направи повече от достатъчно.
Той я погледна.
— Боя се, че още не мога да приключа.
— Защо не?
— Трябва да бъда твой адвокат при олтара.
— Не си обучен — отвърна пламенно тя. — Не си запознат с фактите, а може да ти се наложи да се изправиш пред някой, който ги познава добре. Изслушването е специално. Не можеш просто да се изправиш и да говориш, знаеш го. За селска кражба, може би. Не и когато е заложен живота на много хора, а и съдбата на Уилдън.
— Виж, Калан ми каза, че…
— Не! Не бива да казваш. Знаеш, че не бива, не и докато е жив. Би било ужасно нарушение на поверителността.
— Тогава просто трябва да го кажа отново. Назначи ме за свой адвокат. Кажи ми всичко поверително — каза накрая Джей. — Ще мога да се освободя от дълга, който имам пред Калан, без да разкривам нещо, което ще те покаже в лоша светлина. Разбираш ли какво казвам?
Тя дълго се колеба, преди да заговори отново.
— Премислял си го?
— Да.
— Значи трябва да ти се доверя и да се оставя в ръцете ти. Готов ли си да чуеш историята ми?
— Да.
— Ще те помоля да не ме съдиш, докато не стигна до края.
* * *
— Както ти е известно, аз съм Катрин от Уилдън, вдовица на Теналд, с когото си подхождахме по произход и достойнство — започна тя. — Спечелих Уилдън след смъртта му благодарение на положението си. На човек с моето минало можеше да се има доверие да представлява владението и да се грижи за него, докато не бъде върнато на някой кръвен родственик, както би станало след смъртта ми. Не възразих. Властването ми беше потвърдено след първото Унижение. Заминах, върнах се и отново поех властта според всеобщо одобрение така категорично, че Гонтал дори не си направи труда да се появи. Във всичко и всякога съм печелила почитта на хората с поведението си.
Тя направи пауза и го погледна, а той кимна.
— За беда — продължи тя, — всичко е пълна лъжа. Не бях равна на мъжа си по произход и семейно положение. Получих съпруга си и Уилдън посредством измама.
Настъпи дълго мълчание, докато Джей осмисли чутото.
— Известна си из цялата страна като най-изисканата жена в Антеруолд — каза той. — Нищо от видяното от мен през последните няколко дни не противоречи на това.
— Трогната съм от комплимента, но все пак е истина. Няма да се впускам в подробности за произхода и детството си, но идвам от бедно място, много далеч оттук. В продължение на много години живях труден живот с трудни хора. Живеех също като тях, имахме само най-необходимото, а трудът беше безкраен. В земите настъпи мор. Управляваха ни жестоки хора, а малцина имаха нужния дух, за да протестират. Случва се по-често, отколкото предполагаш.
— Заминах веднага, щом можах, тръгнах си без дори да се сбогувам. Пристигнах в по-богати и благодатни земи и правех неизбежното: крадях, спях на твърдия под, работех за подслон и дрехи, срещнах други скитници, за пръв път си намерих приятели. Слушах историите им и останах пленена. Гледах останалите, момчета и момичета от много по-добри семейства. Мълчах си и попивах всичко. Учех какви са хората, как да изкушавам и да примамвам, как да решавам спорове и да запазвам спокойствие. Преди всичко се научих да изслушвам, да разбирам какво искат да кажат хората. Сега това е най-големият ми талант. На едно от момчетата, които срещнах, му предстоеше да стане ученик, беше погълнат от Осенфуд и учените. Затова и аз го последвах там. Вече оформях новия си вид, превръщах се в мистериозната красива Катрин.
— Хенари ме откри. Беше заинтригуван от младата жена, която седеше прехласната, докато той говореше, която сякаш не живееше никъде и не познаваше никого. Тогава вече бях навършила двайсет; закоравяла и натрупала опит от живота, но никога не го показах. Той ме разпитваше, сприятели се с мен и с радост ме напътстваше. Впечатлих го; бях се научила на много неща, а никак не го намирах за трудно. Той искаше да стана ученичка, но не можех; семейството трябва да изиграе ролята си; трябва да бъде уведомено за голямата чест, която му е оказана. Затова отказах, а една вечер му споделих това, което казвам сега на теб.