В този момент той пристъпи напред и изчака Посетителя — който сега изглеждаше много по-маловажен — да се отмести встрани.
Никой не знаеше какво да очаква. Дали предстоеше някаква ужасяваща, внушаваща благоговение церемония? Очакваше ли се от тях да слушат на колене, навели почтително глави? Всички ли можеха да слушат, или беше редно да отпратят младите?
— Първо — заговори възрастният мъж, — трябва да ви благодаря за добрата ви работа през изминалата година и да споделя колко ми е драго да съм тук в тази прекрасна вечер, докато светът ни се усмихва така щедро.
Имаше приятен и мелодичен глас и говореше като съвсем нормален човек — е, не така опростено, но нямаше думи, които да не разбират.
— Повечето от вас знаят малко за разказването на истории. Преди да започна, нека обясня. Историята принадлежи на всички нас. Ако бъде разбрана правилно, тя притежава невероятна мощ. Казва ви кои сте, какво можете да очаквате от този живот. Някои вярват, че може дори да предскаже бъдещето. Овладяването на историята всъщност ви предоставя овладяване на самия живот. В нея се съдържат скъпоценните свещени реликви от епохата на великаните, които са наши предшественици. Тя ни разказва за израстването ни, за бляскавите моменти, както и за позорните. Разказва ни за бащите и дядовците ни, за животните, за дърветата и за духовете, събрала е всичката мъдрост, която ни помага да ги умилостивим, за да не ни наказват.
— Аз съм един от пазителите на тази велика история. Моят разказ е истинският без значение какви приказки са ви разказвали бабите ви в кухнята или дядовците ви на халба бира, или пък някой странник, който е целял да ви развлече в замяна на подслон и малко храна от вас. Аз пазя истината и ви нареждам ако сте чули нещо различно, да помните само каквото аз казвам.
— И така, ще започна, а след това ще ви обясня кое е важното в казаното от мен и на какво ни учи. Историята ми няма да започне от самото начало, нито дори от момента, в който Бог е изоставил тази земя, настъпила е тъмнина, а човешкият вид е бил потиснат и е молил за спасение. Не дори и от дните на Изгнаничество, когато жестокостта е върлувала по земите. Сега, в синхрон с благоденствието на дните ни, ще ви разкажа история от Завръщането, когато хората, водени от Странстващия, се върнали обратно по местата, които някога им принадлежали и вече отново е така. Напуснали земите на трудности „на жестокости и лед, на мъки и пустиня“, както е казано, и заминали към място на мир и изобилие…
— Как може да има пустиня и лед едновременно?
Разказвача доби вид, сякаш му бяха зашлевили плесница. Публиката едновременно затаи дъх. Много от хората усетиха мразовити тръпки по гърбовете си.
Някой го беше прекъснал. Някой се беше усъмнил в историята. Това бе немислимо. Никой, дори и побъркан, не беше толкова глупав, та да не знае, че тишината — пълна тишина — е задължителна. Дори и прокашляне беше равносилно на бунт.
— Кой каза това? — попита остро Разказвача. Никой не се осмели да отговори. — Зададох въпрос и ще получа отговор. Някой се обади. Трябва да се представи незабавно.
Разказвача, чийто авторитет сега беше очевиден за всички, се изправи, пристъпи напред и огледа множеството. Беше настоятелен, но не ядосан. Изглежда нямаше и капка съмнение, че командата му ще бъде изпълнена.
— Е?
Разказвача вече вървеше към него. Знаеше много добре кой беше заговорил. Нямаше шанс да се скрие или да отрече. Той остана пред момчето, докато то неохотно се изправи и предизвикателно вирна брадичка.
— Аз бях — изрече с ясен глас, напълно непоколебим.
Беше ужасно уплашено, но изобщо не си личеше.
Възрастният човек кимна към двама войници, които излязоха напред. Кимна още веднъж и всеки го хвана за една ръка и го поведоха към входа на шатрата.
Джей не протестираше, нито се дърпаше. Знаеше, че е безсмислено. Майка му вдигна поглед, изглеждаше скована и безпомощна. Най-лошото, което можеше да стори, беше да удвои греха на Джей, като самата тя наруши тишината и запротестира. Тогава цялото семейство щеше да бъде посрамено.
* * *
— Добра я свърши, момче, няма що — промърмори един от войниците. — Такъв пердах ще отнесеш, че не можеш да си представиш. Стига да имаш късмет.
— Просто исках да знам…
Отведоха го в шатрата, в която щяха да спят Посетителите. Беше разпъната същия следобед.
— Седни.
Джей понечи да се подчини.
— Не там! — спря го войникът, щом Джей се наведе, за да мине през входа. — Ти за кого се имаш? Може би ти се иска да спиш в леглото на Разказвача? Убеден съм, че с радост ще легне на пода, за да ти е удобно на теб.