— Е, не беше ли истински късмет, че Гонтал се опита да спечели преимущество? Че се съгласих с него и ти беше освободен? Честта ти беше пощадена. Кажи ми сега? Как би постъпил? Знаеш ли?
Хенари вдигна поглед към видението.
— Не. Не знам.
— Нека ти кажа. Щеше да си тръгнеш обезчестен от факта, че си се провалил при изпълнението на дълга си като адвокат. Щеше да се откажеш от честта и репутацията си в името на приятел. Както би постъпил всеки добър човек, поставен в невъзможна ситуация. Какво говори за теб това, учителю Хенари? Двете най-важни личности в живота ти, Катрин, една измамница, и Джей, чиято липса на дисциплина подрива Историята, тъй много ценена от теб. Ти се възхищаваш на другите, че правят неща, за които сам нямаш нужната смелост. Време е да се промениш. Итъран ти показа как. Наистина ли вярваш, че тази жена е убила съпруга си?
— Не бих го помислил.
— Много добре. Може само да съм нахвърлил образа ѝ, но съм сигурен, че не съм ѝ дал душа на убийца.
— Тогава кой го е убил?
— Това вече е умен въпрос. Ето как ще изкупиш себе си. Не е моя работа да ти казвам. Ще направя така, че истината да бъде разкрита. Това не означава да ти я поднеса на тепсия, скъпи приятелю. Джей предостави липсващите подробности и ти показа как се изнася добра реч.
— Аз не…
— Ще ти подскажа. Огледай се наоколо. Кого виждаш? Огледай множеството и открий някой, когото познаваш, някой, който не бива да е там, някой, който не е част от моята история. Ще го кажа още веднъж: каква полза от Антеруолд, ако интелигентните хора не използват даровете, които са получили?
Той сключи длани и загледа Хенари над палците си.
— Доведи това докрай, Хенари.
— Имам нужда от време да се подготвя, да помисля.
— Не разполагаш с такова.
Хенари се обърна, а Литън хвърли бърз поглед към Розалинд, която изглеждаше озадачена.
— За какво е всичко това?
— Само това успях да измисля — отговори той. — Теналд е умрял. Но не съм писал, че е убит. Това изобщо не беше част от историята ми.
В това време Хенари беше скръстил ръце и оглеждаше тълпата, първо от едната, а после от другата страна. Най-накрая съзря човека, който отговаряше на описанието на привидението. „Някой, когото познаваш, някой, за когото знаеш, че не бива да е там.“ Някой, който не би имал причина да бъде тук. Възможно ли беше това да е отговорът? Той сложи ръка на устата си, за да се подготви и затвори очи. Това беше ужасен риск, никога не би посмял да поеме такъв, ако привидението не му беше наредило обратното. Това му даде увереност да продължи. Стоя дълго, докато тялото му се успокои, и започна да говори.
* * *
— Жители на Уилдън — подхвана Хенари, след като най-сетне се примири, че трябва да се подчини на заповедите на привидението. — Заставам пред вас засрамен и недостоен за името и длъжността си. Бях порицан от самите небеса. Има ли сега някой, който се съмнява, че и Катрин и Памархон са невинни по ужасното обвинение, която им беше отправено? Духът заговори и произнесе присъдата си към тях. Беше заявено пред нас, че са невинни и сме обвързани с това решение. И двамата трябва да бъдат освободени.
— Освен това ми беше заръчано да търся убиеца с помощта на собствените си знания, да кажа кой е убил Теналд и защо, тъй като все още не е отмъстено за смъртта му, а петното трябва да бъде премахнато веднъж завинаги.
— Затова нека го заявя ясно: Аз бях причината за смъртта на Теналд. Нека да обясня.
— От много години работя, без да го оповестявам, върху забранено познание, търся скрити истини за Историята, разследвам пророчества и речите на мистици. Моят учител Итъран разговаряше с хора, чието мнение обикновено се пренебрегва, с пътуващи Разказвачи, с отшелници и фалшиви пророци. Той започна да вижда контурите на история, която съществува извън Историята, но почина, преди да успее да довърши работата си. Проучих книжата му, когато писах историята му след неговата смърт.
— Открих две писма, адресирани до Итъран от човек на име Жаки, един отшелник. Интересното е, че вече се бях срещал веднъж с този човек. В писмата имаше пророчества.
— Изглежда странно да придавам някаква важност на такива неща, особено точно в този момент. Живеем според сериозно пророчество, че един ден ще бъдем съдени, но го пренебрегваме, най-малкото защото никой не знае кога ще настъпи този момент. Отшелникът от Хук мислеше, че знае и определи точната дата. Петият ден от петата година. Това беше написал той. Краят ще настъпи на петия ден от петата година.