Выбрать главу

— Спокойно — каза ѝ тихо. — Те си вършат работата. Остави ги да го направят.

Тогава настъпи кулминацията на събитието, което, даде си сметка той, беше режисирано съвършено. Щом двигателите на хеликоптера спряха и грохотът замлъкна, още двама мъже скочиха и отвориха вратите; те поставиха стълбичка в единия край на машината. После на вратата се появи дребен силует, примигна на ярката утринна светлина и слезе по стъпалата с помощта на телохранител, който го подкрепяше дори и физически. Тръгна бавно към тях, а след това ги подмина и влезе право в сградата. От жестовете на войниците Джак разбра, че от тях се очаква да го последват, затова стисна ръката на Емили още по-здраво.

— Ела с мен. Не се тревожи — прошепна той. — Това е просто добро представление. Иска да всее страх. Ако искаше да ни убива, досега отдавна щяхме да сме мъртви.

* * *

Олдмантър седеше на стол край огъня, който погледна бегло почти с благодарност. Джак, Емили и Кендред стояха подредени в редица пред него. Телохранителите стояха по местата си край вратите и прозорците.

— Разбирате предпазливостта ми, нали? — попита той и ръката му леко потрепна по посока на охранителите.

— Не са нужни — отговори Емили. — Знаете, че не одобряваме насилието в нашата група.

Олдмантър пренебрегна забележката и огледа стаята, която беше гола, с варосани стени и дървени подове, търкани толкова често, че изглеждаха също толкова бели.

— Необичайно. Не е здравословно, но пленява окото.

— Бихте ли желали нещо освежително?

— Бих ли желал да отпия от някоя нехигиенична помия, която не е предварително проверена, от посуда, която не е стерилизирана както трябва?

Емили пламна.

— Не, благодаря ви. Оцелял съм досега точно защото не съм поемал ненужни рискове. Да минем ли на въпроса, или предпочитате да убием още малко време в приказки преди това?

— Искам да разбера причината за идването ви. Не сме направили нищо нередно.

— Мислите, че не сте? Бих ви представил доста дълъг списък, ако разполагах с време. Нерегистрирано Отстъпление, укриване на беглец. В действителност знаете много добре за какво съм дошъл. Искам онзи документ. Бихте ли ми го дали, моля?

— Боя се, че не мога да го направя — заяви Джак. — Знаете, че имам служебен дълг към доктор Ханслип.

— Той е арестуван и статутът му е преустановен.

— Откога?

— Откакто щурмувахме института му снощи. Доведох го тук като допълнителна застраховка и демонстрация, в случай че се усъмните в думата ми.

Възрастният мъж вдигна ръка и един от телохранителите излезе. Те останаха — Олдмантър седнал, останалите прави, телохранителите с гръб към стените и очи, шарещи нервно във всички посоки, — докато вратата отново се отвори и двама пазачи доведоха разчорления и пребит Ханслип в стаята.

Видът на Ханслип далеч не отговаряше на образа на представител на управляващите света, макар и не високопоставен, а по-скоро на някой от престъпниците, които Джак доскоро беше арестувал. Лицето му беше мръсно и насинено, а изражението му вече излъчваше поражение и примирение, каквито беше виждал толкова често.

— Е, Ханслип — заговори Олдмантър; не рязко или грубо, забеляза Джак. В тона му не се долавяше победа или триумф. — Виж колко добре ти служи твоят подчинен. Няма да ми даде ръкописа, преди да се увери, че договорните задължения към теб са приключили. Сега те моля да го потвърдиш.

Ханслип продължи да гледа, сякаш не осъзнаваше докрай къде се намира, нито какво се случва около него. Накрая се опита леко да се усмихне, но това предизвика гримаса, заради болката, която вероятно изпитваше.

— Съжалявам да ви видя така, сър — каза Джак, — но трябва да отговорите на въпроса ми. Свободен ли съм да предам документа на господин Олдмантър?

— Не! — изграчи Ханслип. — Не! Никога! Не бива да го правиш! Той е мой! Никой няма право над него освен мен…

Повече не продължи. Един от пазачите го удари отзад с оръжието си и той се свлече на колене с наведена глава. Олдмантър погледна към Ханслип с изненадващо съчувствие.

— О, накарайте го да замълчи! — каза той. После се обърна към Мур. — Не съм тук, за да си правите шегички с мен. Това е твърде важно, господин Мур, а вие вече не сте обвързан с лоялност към този човек, всички договорни отношения са прехвърлени към мен. Трябва да ми предадете документа. Това вече е пряка заповед.