— Бих го направил, но за съжаление не е у мен.
— Тогава у кого е?
— У мен — заяви Емили от ъгъла на стаята. — Скрит е и ако опитате да го получите със сила, ще бъде унищожен. Доколкото ми е известно, ако дори малка част от него стане нечетима, всичко останало ще бъде безполезно, нали така?
— Тогава моля да ми го дадете.
— Разбира се. Непременно.
Кендред веднага застана пред нея.
— Да не се побърка, момиче? Не знаеш ли кой е това?
— Знам. Това е човекът, който контролира съдбата на света, без значение дали ни харесва, или не.
В погледа на Олдмантър се мярнаха искрици на веселост.
— Съвсем правилно.
— Стига да не унищожа тази малка книжка — продължи тя, — в такъв случай машината, от която сте толкова заинтригуван, ще бъде само безполезна купчина старо желязо. Права ли съм? Не сте достатъчно умен да пресъздадеше работата на Анджела Миърсън и това е единственият екземпляр от нея.
— Интересно изявление от страна на една млада жена. Да кажем за миг, че твърденията ти са правилни. Какво ще предприемеш след това?
— Ще поставя скромни условия, които с лекота ще приемете, а в замяна ще получите каквото искате.
— О, мила! Ще ме умоляваш да изоставя кампанията срещу Отстъпленията и ренегатите. Колко отегчително!
— Не, искам да я направите по-интензивна.
— Моля? — Олдмантър видимо се заинтригува да чуе нещо различно.
— Да ги затворите. Да съберете обитателите им на едно място, със сила ако е необходимо.
Не продължи по-нататък. Кендред заговори с пламнало от гняв лице.
— Престани на мига.
— Знам какво правя.
— Трябва да поговорим. Веднага.
Той едва ли не извлече Емили от стаята. Олдмантър не направи опит да им попречи, но даде знак на един от пазачите.
— Наблюдавай ги. Само да направят едно грешно движение, застреляй и двамата.
После се обърна към Ханслип, който все още седеше в ъгъла и изглеждаше напълно шокиран.
— О, махни го оттук — нареди той. — Не мога да го гледам.
* * *
В стаята останаха единствено Джак и Олдмантър, който известно време само стоя и си тананика.
Накрая все пак заговори.
— Изненадан ли сте, господин Мур?
— От факта, че им позволихте да излязат от стаята или от думите ѝ?
— От второто. Очевидно е по-безопасно да ми го предаде доброволно. Както тя спомена, не е мъдро да се рискува текстът да се повреди. Ако се наложи да ползвам сила, ще го направя. Но предпочитам да го избегна.
— Не го очаквах.
— Нито пък аз. Тя е интересна млада жена. Но всеки трябва да използва преимуществата, с които разполага, а каква лоялност дължи тя на някого от нас? Може ли някой да ѝ предложи по-добра цена от мен, как мислите? Разумно е да продадеш информацията на този, който предлага най-много, макар да се налага да призная, че допусках вероятността глупавите принципи на тези хора да се изпречат на пътя ни. Те винаги предпочитат да страдат и да се жертват за общото благо.
Олдмантър се размърда в стола си и Джак отново видя колко стар и крехък е всъщност.
— Останах впечатлен от поведението ви — продължи Олдмантър. — Би трябвало да знаете, че съм в състояние веднага да дам заповед за екзекутирането ви заради неподчинение.
— Останах лоялен на доктор Ханслип — каза Джак. — Бях обвързан, докато не стана ясно, че отношенията са прекъснати.
— Сега са. Какво смятате да правите?
— Ще си потърся нова работа, предполагам. Стига да не планирате да ме пратите в затвора.
— Не наказвам лоялността. Освен това мога да имам някаква полза от вас. Ще продължите работа на същата длъжност, но ще се подчинявате директно на мен. Приемате ли?
— Разбира се — отговори без колебание Джак.
— В такъв случай се разбрахме.
— Какво ще правите с Емили?
— Тревожите ли се за нея? Недейте. Ще ѝ дам всичко, което иска. Предполагам, че исканията ѝ ще бъдат ограничени.
— Защо да ви вярва?
— Защото държа на думата си — отговори той леко обидено. — Удоволствие е за мен да го правя. Не печеля с измама. Какво се постига така?
— Ханслип каза, че технологията е твърде опасна за използване.
Олдмантър се изсмя.
— Забележителен обрат в мисленето, не намирате ли?
— Смятате, че е лъгал?
— Знам, че го е направил. Върху бюрото му имаше твърде подробни планове за използването ѝ, когато атакувахме института. Не намерихме и най-малкото доказателство, че може да бъде опасна. Освен това самите ние анализирахме въпроса. Поставих проблема пред най-изтъкнати фигури в сферата на физиката. Няма да поемем ненужни рискове, уверявам ви. Намира се в добри ръце; във всички случаи по-добри, отколкото досега.