* * *
Изражението на Емили беше неразгадаемо, когато се върна в стаята с Кендред.
— Уговорихте ли помощника си?
— Можете да вземете документа.
— Проблемът е там — каза Олдмантър, — че щом това стане, не можете да бъдете сигурни, че ще спазя своята част от уговорката. Господин Мур вече го отбеляза, което беше обидно от негова страна, но не мога да отрека, че съдържа доза истина.
— Знам. Но ще я спазите.
— Защо решихте така?
— Защото моята цена ще ви позволи да постигнете най-големите си желания, ще ви осигури интересни експерименти и ще ви спечели всеобщо одобрение — отвърна тя.
— Проявявате голяма грижа към нуждите ми. Продължавайте.
— Искам вселена.
Олдмантър замълча, очевидно беше хванат неподготвен за пръв път от десетилетия.
— Колко прелестно! — каза той. — Това ли имахте предвид под скромни изисквания?
— Колкото може по-бързо — продължи Емили — ще вкарате машината си в действие. След това ще прехвърлите онези членове от Отстъплението, които искат да се махнат. Ще обявите откритието и като демонстрация на неговата мощ ще обявите, че финансирате програма, с помощта на която да се отървете от подривно и непродуктивно влияние като нашето. Твърдението ви ще бъде прието за достатъчно достоверно. После можете да правите каквото сте намислили.
Олдмантър остана впечатлен. Застанал отстрани, Джак виждаше, че той следва мисълта ѝ със същата скорост, с която тя я излага; двамата се движеха в синхрон. Беше изумителна гледка.
— Това, млада госпожице, е предложение, което си струва да се обмисли. Склонен съм да се съглася дори само заради вашата смелост.
— Помислете за новата информация, която ще съберете, организационния опит. Също и за известната благодарност. Ще си върнете капиталовложенията за нула време, а и повечето разходи и без друго ще бъдат за проучвания, които ще направите така или иначе.
— Колко жалко — заяви с респект той, — че сте ренегат. Да можеха служителите ми да имат поне половината от вашето въображение. Предполагам, не мога да ви изкуша…
— Не.
— Ах, добре.
— Добре — повтори Емили. — Това е сделката. Приемате и получавате информацията. Отказвате и не я получавате.
Олдмантър не беше колеблив. Беше изградил успеха си благодарение на забелязване на възможности и мигновеното им сграбчване.
— Очевидно приемам. Както казахте, предимствата са основно за мен.
— Така да е.
Той кимна.
— Ще идем до Мъл, ще преминем към настройки и калибриране. Стига да няма значителни повреди и моите хора да не са опустошили мястото твърде много, ще отнеме около две седмици. След това ще направим тестове с няколко доброволци, за да се уверим, че функционира както трябва. Ще конструираме по-голяма машина, ще я построим благодарение на наученото. После ще прехвърляме вероятно по пет хиляди на ден, с течение на времето до десет хиляди с построяването на още машини; ще преминават едновременно. Ще продължим така, докато има доброволци.
— И после ще ни оставите на мира.
— О, разбира се. Ще се насочим към друга вселена за нашите цели. Вие можете да се радвате на рустикално блаженство и упадъчен примитивизъм, докато умре и последният от вас.
— Още нещо. Бих искала този беден човек да получи шанса да дойде също. Ханслип.
— Защо?
— Просто безцелен акт на доброта.
— Щом го искате, можете да го вземете. Ще кажем, че е загинал в плен. Че се е самоубил или нещо подобно. Може все пак наистина да се стигне до самоубийство. Наясно сте с това, нали?
— Рисковете са ми напълно известни.
Емили приближи към него и му подаде „Почерка на Дявола“, поколеба се само за част от секундата, преди да го постави в ръката му.
— Между другото, установихме, че е състарен съвсем наскоро. Изглежда стар и очевидно това е направено с цел да убеди хората, че е стар. Заблуждава повечето тестове, но категорично е измама. Не вярвайте на никого, който ви убеждава в противното; ние сме експерти в тази област.
Тя изгледа свирепо Кендред, а после отново се извърна.
Олдмантър прелисти страниците и стоя загледан с дълбок интерес няколко минути, а после въздъхна доволно.
— Заминаваме за Мъл до час.
* * *
За Олдмантър фактът, че момичето му даде ръкописа доброволно, беше поредната щастлива случайност. Ако беше малко по-сантиментален, щеше да си помисли, че съдбата желае той да получи тази технология.