Определено можеше да си позволи да покаже щедрост, най-малкото, защото не ставаше дума за никаква щедрост. Щеше да я представи пред ренегатите и те щяха да улеснят задачата му, явявайки се като доброволци. Щяха да пожелаят да бъдат транспортирани, щяха да молят за това. Идеална демонстрация за тяхната непригодност за живота.
Разбира се, не беше толкова просто. Трябваше да се направят и проучвания. Това стана ясно на следващия ден, когато седна да изготви графика с най-близките си съветници.
— Всеки един от тях? — учудиха се те. — Трябва да са милиони.
— Ще се случва в течение на годините. Съгласих се да ги изпратя; не съм уточнявал кога. Ще се отървем от тях на всяка цена, а и бъдещите подобрения ще бъдат освободени от социални замърсители. Наред с това ще пристигнат подходящи колонизатори и те ще имат нужда от работа. Правени ли са проучвания кой период е най-подходящ за колонизация?
— Както сам знаете, сър, по-голямата дистанция изисква и по-голямо количество вложена енергия.
— Което означава…?
— В идеалния случай бихме изпратили хора в епоха, в която човечеството не е възникнало, но това ще изисква огромно количество енергия и биха пристигнали в нищото. Ако можем да изземем съществуващата инфраструктура и да ги изпратим не толкова далеч, драматично бихме снижили разходите.
— Мислех, че този вариант е отхвърлен заради трудностите, свързани с местното население. Помня, че говорих с Грейндж за това.
— Да, сър, но това беше, когато планът предвиждаше да завладяваме и покоряваме, а след това да използваме коренното население като роби заради работната ръка. Ханслип нахвърли алтернатива, която прави този вариант много по-жизнеспособен. Той обмисляше идеята, че най-евтиният подход ще е да се подтикне коренното население към масово самоубийство, като взриви бомба в периода на високо напрежение в ядрената епоха. Всяка от страните ще обвинява другата, а последвалата война ще свърши по-голямата част от работата ни; ако е нужно, бихме могли да използваме и биологично оръжие срещу евентуални оцелели. Щом светът е чист и празен, можем да започнем с транспортирането на заселниците. Това би означавало да преместваме хората само с няколкостотин години и въпреки разрушенията, все още ще има изградена инфраструктура. Решение, изпълнено с много въображение и много ефективно от икономическа гледна точка. Още една от добрите страни на плана е, че бихме могли да започнем почти незабавно.
— За какъв период става дума?
— Меморандумът отбелязва, че най-уязвимите моменти са в периода от 1962 до 2024 година. Ще използваме някой от тях.
— Никой ли няма морални възражения? Не искам да бъда унижаван пред някоя етична комисия.
— Не може да съществува морален дълг към хора, които и без друго отдавна са мъртви или до колкото ни с известно, никога не са съществували. Старателно проучихме хипотезата.
— Някакви проблеми със сигурността? Имам предвид за нас.
— Не. Екипът от физици прегледа отново въпроса и не откри проблеми. Отхвърлиха теориите на Анджела Миърсън като абсурдни.
— В такъв случай предлагам да започнем с подготовката. Колкото по-скоро видим как работи това нещо, толкова по-добре.
— Има и друго. Спечелихме вота на един от физиците срещу обещанието да проведем експеримент с транспортиране в бъдещето. Подготвя материали въз основа на иззетия документ и иска да се увери, че можем да пращаме хора напред, както и назад. Ще трябва да направим нещо, за да го зарадваме и ще се наложи да проведем проучвания с течение на времето, за да осигурим добра комуникация между световете.
— Мразя тези хора — заяви Олдмантър. — Все пак му дайте каквото иска. Освен това ми се струва, че е най-добре да ликвидираме доктор Ханслип. Имам чувството, че ако го изпратим при ренегатите, може да има достатъчно познания все пак да пресъздаде машината. Щом ще харча цяло състояние да се отърва от тях, нямам желание отново да се появят след няколко поколения.
60.
Памархон вървеше ръка за ръка с Розалинд към залата за събрания, дълго никой от тях не продума, и двамата като че ли не осъзнаваха напълно присъствието на другия.
— Не можехме да се надяваме на нещо по-добро — каза тя. — Може да се каже, че е направо чудо.
Той дръпна ръката си от нейната и я погледна тревожно.
— Какво има?
— Чудо е. Как тогава мога да искам от теб да станеш моя жена?
— Какво имаш предвид?
— Видях коя си. Как бих могъл да моля за ръката ти?
— Ох, глупости и безумия, Памархон, син на еди-кой си. Глупости и безумия. Не смей да ми говориш такива неща — забърбори тревожно Розалинд. — Чуй какво ще ти кажа веднъж завинаги. У мен няма нищо магическо. Няма и нищо кой знае колко особено или прекрасно, освен ако ти не ме виждаш така — тя направи пауза. — Можеш да знаеш — допълни. — Стига да искаш.