— Но там…
— Това е дълга история и доста странна. Знам, че изглежда много невероятно. Но е само защото не знаеш всички подробности, разбираш ли? Всички са наясно само с част от тях. Затова си мислят, че трябва да е нещо невероятно значимо. Хенари, например, мислеше, че ще настъпи краят на света.
— И все пак Изгнаника…
— А, да. Той е малко по-труден за обясняване. Но ще ти кажа едно. И той нямаше повече представа от някой присъстващ кой е убил чичо ти. Не направи нищо, освен да стои там и да чака другите да му свършат работата. Не той разкри как или защо Жаки го е убил; Хенари го направи. Той нямаше и най-бегла представа какво става. Никаква. Прикриваше го доста добре, все пак е професор.
— Всички видяха привидението.
— Така е. Появи се просто така. Но същото се отнася и за мен, а не съм никак странна. От цяла вечност се опитвам да го обясня на всички. Ако това ще помогне, аз самата не разбирам ситуацията много добре, но ето ни тук. Аз съм тук, съвсем истинска, и се съгласих да се омъжа за теб, така че очаквам да изпълниш своята част от сделката. Щом ме опознаеш малко по-добре, ще видиш колко обикновена съм всъщност.
— Никога няма да бъдеш такава.
— Много мило, но не ми отговори.
— Ако изобщо би било възможно да те искам повече от преди, то е така. Разбира се, че е така.
— Беше изрядно граматически. Браво. В такъв случай се договорихме.
Стана ѝ много приятно от последните му думи, но не искаше той да види сълзите на щастие и облекчение, които напълниха очите ѝ. Прикри чувствата си, като се хвърли към него и обгърна врата му. Стояха така известно време и накрая той се отдръпна.
— Очаква ме работа — каза ѝ.
— Аз по-добре да се връщам при олтара. Обещах.
— Искаш ли компания?
— Ще се справя. Ти върви на онова събрание.
Той стоя загледан в нея, докато не се изгуби от поглед на път към олтара и продължи по пътя си. Беше направил едва няколко крачки и зърна лейди Катрин.
* * *
— Изглежда ти дължа извинение — каза Памархон, когато приближи.
— По-малко от това, което аз ти дължа.
— Тогава нека всеки от нас приеме съжалението на другия и бързо да разрешим проблема.
Вървяха заедно известно време, преди Памархон да се сети.
— Беше ми поръчано да ти предам нещо. Нямам представа какво означава.
— Тогава го кажи.
— Той ми каза да ти предам, че за тайната ти трябва да се плати. Какво имаше предвид?
— Че трябва да се откажа от Уилдън и да призная теб — отговори тихо Катрин.
— Защо?
— Теналд откри, че не съм от знатно потекло. Бях и съм измамница и той щеше позорно да ме прогони. Това е тайната ми, същата, която Хенари щеше да разкрие, ако беше твой защитник. Затова Изгнаника го освободи от тази задача.
— Ти си самозванка?
— Да. Сега, след като го знаеш, не мога да се изправя срещу теб, дори и да искам. Ще се оттегля. Моля те само да проявиш добрина и да запазиш тайната ми.
— Не мисля, че е имал предвид такава цена — каза Памархон. — Защо иначе щеше да кара Гонтал да говори? Не защити само Хенари, а и теб. Убеден съм, че друго е имал на ум. Той иска ти да продължиш да управляваш Уилдън.
— Няма как да го знаеш.
— Той е наясно какво ми е по сърце. Че копнея да пътувам, да видя неща, невиждани досега от друг, а не мога да го направя, ако съм обвързан тук. Ти трябва да управляваш Уилдън, а в замяна искам да се грижиш за хората ми. Те ме последваха и аз им дължа това. Точно за такава цена говореше той.
— Колко са те?
— Около шестстотин, ако броиш жените и децата.
Тя се отдаде без бавене на пресмятания, поредното доказателство, че е делова жена.
— Ще трябва да разширя границите на владението, да изсека малко гори — обърна се към Памархон. — Дали ще се установят? Дали ще се откажат от живота в гората?
— Повечето да. На другите ще трябва да помогнеш според волята им. Не искам да бъдат преследвани или да живеят в крайна бедност.
— Ще трябва да останеш известно време. Не биха ми се доверили, а аз не ги познавам и разбирам. Ще се наложи да помогнеш.
— Договорихме се.
— След това ще се грижа за тях, както си го правил ти и както се грижа за всички останали. Сигурен ли си, че това е искал да каже и че това искаш ти?
Но Памархон беше застинал на място. Внимателно хвана Катрин за ръката, за да спре и тя.
Той докосна с пръст устните си.