* * *
— Забеляза ли, Гонтал, как действа духът? — попита Катрин, щом ученият се дотътри до тях след десетина минути.
Беше останала да чака с обезпокоените му стражи, а един от тях изтича да повика господаря им. Никой не беше казал и дума; Памархон изглеждаше напълно спокоен, а това изнерви войниците още повече.
— Пророчествата се правят от хора — продължи Катрин. — Присъдите и решенията се вземат от хора. Няма магия, нито заклинания, нито свръхестествена намеса. Единствено действията на мъже и жени. Изгнаника заяви, че иска аз и Памархон да се явим пред събранието и да се представим за кандидати. Това беше част от присъдата на Жаки и ако бъде нарушена, Антеруолд ще бъде унищожен напълно.
— Щом се правят от хора, нямам от какво да се боя — отговори Гонтал. — Никой човек не може да унищожи Антеруолд и щом няма да има божия намеса, той ще продължи да съществува.
— Това не е истина — намеси се Памархон. — Аз мога да го унищожа. Ще го направя.
Гонтал се изсмя.
— Ти? И малката ти престъпна банда? Какво точно ще направиш? Ще сринеш планините камък по камък? Ще изпиеш реките и моретата?
— Те са само камъни и вода. Това не е Антеруолд. Антеруолд са хората и начинът, по който живеят. Нещата, които ги свързват и ги карат да знаят кои са всъщност. Антеруолд е Историята. И да, ще го унищожа с малката си престъпна банда.
Гонтал направи жест към тези от хората си, които извадиха мечове.
— Не, няма. Ти пръв ще умреш и дори ще ми дадеш оправдание, че съм те убил.
— В такъв случай ти ще го унищожиш и ще бъдеш прокълнат завинаги.
Спокойствието, с което говореше Памархон, накара Гонтал да замълчи. Младият мъж не се страхуваше, а той очевидно не всяваше страх. Изглежда започваше да подрежда фактите.
— Когато обмислях да си върна Уилдън, мислех че може да се направи само със сила. Имах достатъчно хора и вероятно можех да успея. Но мнозина щяха да загинат, а аз не го исках. Защо беше нужно хората в Уилдън да страдат за нещо, което някой е причинил на мен? Затова обмислих положението от друга страна. Преди два дни поговорих с четирима от най-добрите си хора — тези, които ми дължат всичко, на които можех да се доверя, че ще направят каквото ги помоля без колебание. Изпратих ги в Осенфуд с нареждане да се скрият в Залата на Историята. На Катрин щеше да бъде даден избор: да се откаже от поста си или Залата на Историята да бъде изгорена.
— Ако не се появя до пет дни, те ще разберат, че съм мъртъв и надеждата е изгубена. Ще си тръгнат и ще запалят пожар. В цялата сграда. Цялата История и последният свитък или документ ще изгорят.
— Няма да имате шанс да ги откриете или да ги спрете навреме. Ако не се появя в Осенфуд до три дни, те ще изпълнят заповедта ми. Всичко, което представлява Антеруолд, всичките спомени и знания ще бъдат разрушени. Ето защо Антеруолд ще бъде унищожен, както се зарече духът. Ако желаете, мога да извикам най-близкия си съратник и той ще потвърди всяка моя дума.
Гонтал изучаваше Памархон, докато той говореше. Възможно ли беше да е сериозен? Можеше ли някой да е толкова дързък и неморален? Не можеше да разбере, не можеше да разчете изражението му. Катрин стоеше встрани, леко дистанцирана, опитваше да прецени кой пръв ще се пречупи. Нямаше какво да каже по този въпрос; не се съревноваваше с никого.
— Е, Гонтал? Знам, че се чудиш дали това не е трик, дали не те лъжа. Но и аз знам нещо за теб. Ти почиташ знанията. Знам, че духът ти даде съвет, макар ти да не се вслуша в него. Какво каза той? Вземи Уилдън за себе си? Преодолей всяка съпротива без значение от последствията? Това ли те посъветва?
Катрин разбра, че Памархон е победил, още преди Гонтал да е успял да го схване. Тя забеляза колебанието в начина, по който тялото му омекна и се отпусна в мига, в който си даде сметка, че няма кураж да поеме риск. Историята беше всичко. Би умрял за нея, ако е нужно.
Той кимна към хората си.
— Пуснете го — нареди.
Памархон хвана Катрин за ръка.
— Преди да е променил решението си… — каза ѝ тихо на ухо.
Поведе я край Гонтал, край войниците и към събранието, където пристигането им беше посрещнато с огромна и шумна радост, прозвучала навред, чута дори при олтара на Изгнаника.
61.
— И така, господин Чън. Струва ми се, че имаме малко време. Слънцето се снижава в небето, но има време до здрач. Защо не ми обясните малко повече? Виждате, че изпълних своята част от сделката. Вероятно може да започнете, като ми кажете коя е Анджела и как е направила всичко това?
— Тя е математик. Идва от място, което бихте дефинирали като бъдеще. Аз също.