— О, разбира се. Щом казвате.
— Тя разработи технология, която трябваше да позволява прехвърляне от една вселена в друга. Всъщност се оказа, че прехвърлянето е от едно време в друго. Възникна дискусия относно употребата ѝ и Анджела се укри тук, като взе информацията със себе си. Аз бях изпратен да я открия.
— Тогава какво е това място?
— Неин експеримент. Просто е искала да провери дали действа, доколкото мога да кажа.
— Какво е? Искам да кажа, аз знам какво е, но… какво е?
— Много сурова алтернатива на бъдещето. Само прототип е и не функционира много добре. Както казах, става опасно нестабилен. Би трябвало да е изолиран от времето, само моментна снимка, ако щете. Непроменяем и фиксиран свят.
— Не ми изглежда така.
— Не. Само докато е бил изолиран. След това нормалните условия на причина и следствие са били преустановени. Нищо не е можело да се случи, тъй като не е имало условия нещо да се случи. Подобно на това, без следствия не биха могли да съществуват причини. Било е така, за да е сигурно, че няма да има минало и бъдеще.
— Сбъркала е?
— Не. Онова момиче е объркало всичко, а като че ли и вие не помогнахте особено.
— Роузи? Как?
— Тя е влязла. Поздравяваш и ти отвръщат — нещо, което иначе не биха направили. Причина и следствие, виждате. Всеки, който поздравява, трябва да е истински. Трябва да има родители, баби и дядовци и всичко останало. Това момиче е накарало застиналия експеримент да се размърда и да започне да се развива, а това води до създаване на връзки между минало и бъдеще. Когато аз дойдох, следствията се бяха разпространили вече доста надалеч. Сега е ясно, че шоковите вълни са достигнали още по-нататък.
— Този ваш Антеруолд е бил създаден като изкуствен свят без каквито и да е връзки; може да се каже, че съществуването му е било ограничено в мехур. Ако продължи да съществува, акумулирането на причини ще го свърже с по-ранни моменти във вселената, а ефектите ще го свържат и с последния момент във вселената. Тогава ще има два различни варианта на бъдеще, а според Анджела е възможно да съществува само едно. Другите съществуват само потенциално. Затова или този свят съществува, или моят. Ако този съществува, нашият не може. Това ще е най-тежката катастрофа в историята на човечеството.
— Наистина? — попита Литън и се огледа наоколо. — Със сигурност? Създадох го така, че да бъде мирно и спокойно място. Не могат да причинят кой знае колко вреда с мечове и стрели.
— Точно така, мечове и стрели. Моят свят става несигурен, колкото и жесток и изпълнен с насилие да е. Тази ваша аркадианска идилия изисква масово унищожение на почти цялото човечество и стотици години нещастие и отчаяние. Изградена е върху трупове.
— Що за безсмислица! Не съм предвиждал нищо подобно.
— Напротив. Щом Анджела го е създала като действително място, то е трябвало да установи някаква връзка с вашето настояще, минало или бъдеще. Вие сте избрали бъдеще.
— Как?
— Ядат домати и картофи, които са се появили на острова чак след 1600-та година. Дал сте им митологията на гигантите. Знаят за бактериите, макар да са забравили подробностите. Още много неща. Погледнете това място. Сравнено с вашето време е примитивно в технологично отношение. Изгубило е много от инженерното изкуство, знае се малко за химията. Няма бетон, нито масово използване на камъка. Според логична екстраполация по начина на развитие съществува само един начин това да се случи.
— И той е?
— Масово преселение, което връща технологичното развитие в начална точка. Война, професоре. Ядрена. Ето го фундаменталното доказателство, че този ваш свят е в бъдещето. Все още части от страната са опасни заради заплаха от радиация. Прекарах две години, пътувайки, и проверих откритията си многократно.
— И в кой отрязък от времето се намираме сега?
— Трудно е да се каже. Периодът, който наричат Изгнанието, когато по-голямата част от света измира, изглежда е продължил около двеста години. Достатъчно дълго и най-тежката радиация да се разсее, заразите да отшумят и горите да пораснат отново. Доколкото мога да преценя, след като проучих останките от Завръщането, случило се е преди векове. Значи около шестстотин години след вас, но това е само грубо предположение. Мога да направя по-прецизна оценка с прилично оборудване.
— Кога е започнала тази война?
— Също е трудно да се определи, но е след момента, в който Анджела е създала това място, и преди употребата на ядреното оръжие да излезе от контрол. Най-близкото ми предположение е около втората половина на двайсети век. Знам само, че ако Анджела се кани да изключи това нещо, трябва да се махнем оттук.