Затова тя направи обратното. Събра цялата си воля, наведе се напред и се блъсна в Чън, когато я доближи.
Беше достатъчно, но тя плати за това. Изгубилият сили Чън падна назад към светлината, но не преди да забие ножа си в тялото на Розалинд. Тя изкрещя от болка и в този миг чифт ръце я сграбчиха и ѝ попречиха да падне след него.
С мощно движение Антрос я изтласка на една страна и тя падна тежко на земята. Той отстъпи назад, извади нова стрела от колчана си, с метален връх като предишната, опря я в тетивата и опъна. С плавно движение се прицели в сянката от другата страна и я пусна.
* * *
— Внимавайте! — викна Роузи и избута Литън вляво, докато той се опитваше да я избута вдясно.
Резултатът беше, че никой не помръдна. И двамата се снижиха ужасени и погледнаха към перголата. Стрелата навлезе в светлината, чуха се силен удар и свистене и мазето на Литън потъна в пълен мрак. Очевидно не само машината се беше изключила, но беше станало късо съединение в цялата къща. Чън крещеше в агония в тъмнината, което накара Литън да предприеме нещо. Извади кутия кибрит от джоба си и внимателно си проправи път до таблото с бушоните при стълбите.
— Ела да задържиш това, можеш ли? — каза на Роузи. Ръцете ѝ трепереха. — Спокойно — каза ѝ той с изненадващо спокоен тон. — Не обръщай внимание на господин Чън. Не можем да му помогнем, докато не виждаме какво точно правим. Концентрирай се и дръж здраво клечката.
Тя се справи и клечката — по-скоро няколко една след друга — осигуриха достатъчно светлина, че Литън да извади бушона, да намери жичка и да го поправи. След това свали надолу главния шалтер и слабата крушка, висяща по средата на тавана, отново светна.
— Слава богу — каза той. — Сега върви горе и се обади за линейка. Бедният човек трябва да иде в болница. Върви!
Той почти я избута нагоре по стълбите, а след това се захвана с Чън. Раната изглеждаше доста зле, но Литън — който имаше по-опитно око, отколкото му се искаше, — разбра, че не е смъртоносна, стига кървенето скоро да бъдеше спряно. Изтича горе и взе чисти кърпи, коленичи край ранения човек, притисна силно и взе кротко да го успокоява, докато чакаха.
Роузи свърши добра работа. Линейката пристигна бързо и Чън беше поет в техни ръце, след като му беше оказана първа помощ, докато лежеше на мръсния под в мазето. Почти беше изгубил съзнание от болката и шока, но това поне го беше накарало да мълчи.
— Как се случи? — попита шофьорът. — Защо е облечен в маскараден костюм?
Добри въпроси.
— От полицията ще ви обяснят — отговори отсечено Литън. — Боя се, че аз не мога да го направя. Или по-скоро няма. Просто си вършете работата.
След това се обърна към Роузи.
— Трябва да обсъдим доста неща, но не точно сега. Трябва да свърша нещо, а според господин Чън е неотложно. Можеш да се прибереш у дома или да останеш тук. Или ако имаш желание, можеш да придружиш Чън и да видиш дали е добре. Изборът е изцяло твой.
Предвид факта, че Чън току-що се беше опитал да я намушка, Роузи нямаше желание да бъде близо до него.
— Искам да дойда с вас — каза Роузи уплашено.
— Не може. Кое време е?
Тя му каза, че е пладне, нямало го само два часа. Било ѝ трудно да включи отново машината и затова ѝ трябвало малко повече време, отколкото предполагала.
— Само толкова?
— Вие колко време мислехте, че ви е нямало?
— Поне шест часа. Дори повече.
— Какво ще правите сега?
— Преди всичко ще се отърва от този халат. Изглеждам нелепо. След това ще ида в полицията и ще поговоря с детектив сержант Малтби за господин Чън. Освен това трябва да поговоря и с Анджела.
— Какво се случи там? В Антеруолд?
— Всъщност — каза той, след като изчака момент, за да събере мислите си в нещо, което да звучи смислено. — Изиграх ролята на завърнало се божество.
— Майчице.
— Наложи се да ръководя процес, който да изясни кой е убил Теналд.
— Кой решихте, че го е извършил?
— Не го реших аз. Нямах и най-бегла представа. Хенари разреши случая. Бил е Чън. Той е някакъв сътрудник на Анджела. Поне така твърди. О, а Анджела идва от бъдещето.
— Това го знам — каза тя, макар да не беше чак толкова интересно. — Как съм аз? Имам предвид другото ми аз?
— Преди Чън да се намеси, буквално цъфтеше, мила моя. Здрава, самоуверена и доста властна. Изглеждаше силно решена да се омъжиш за Памархон, а и той ми се видя запленен от теб, така че съм сигурен, че ще живеете щастливо до края на дните си.