— Имам позволение да го видя утре.
— Харесах го. Кажи му, че знам какво правя.
* * *
— Ще опитам да ви издействам по-добри условия, преди да си тръгна — започна Джак, щом влезе в килията на Ханслип на следващия ден и с погнуса огледа влажните стени и мръсния под. — Няма причина да ви третират така.
— Изчезнах ли? — гласът на Ханслип беше изненадващо ясен за човек, с когото очевидно са се отнасяли зле.
Джак погледна ожулените места, посиненото око, бинтовете по ръцете. Примитивно. Ненавиждаше това.
— Боя се, че да. Токовият удар официално е приписан на терористи и властите реагират с масови арести. Институтът никога не е съществувал, нито пък вие.
Ханслип кимна, за да покаже, че е разбрал.
— Ами ти?
— Олдмантър ми предложи работа. Нямах голям избор, така че я приех. Също така се съгласи да изпрати ренегатите в техен собствен свят в замяна на сътрудничество от страна на Емили Странг. Ще бъде място, където да живеят необезпокоявани.
Той обмисли чутото.
— Разбирам. Защо дойде днес?
— Да се сбогувам, боя се. Ще бъдете разстрелян. А и искам да ви се извиня. Едно от условията на Емили беше да ви предложат шанс да отидете с ренегатите. Олдмантър се съгласи, но после размисли. Бях инструктиран да предам на Емили, че сте отхвърлил предложението.
— Вече лъжеш за Олдмантър? Ще го направиш ли?
— Да. Трябва.
— Осъзнаваш ли колко опасно може да бъде използването на тази машина? А Олдмантър дали осъзнава?
— Нищо не знам. Вие ми казвате, че е опасна, Олдмантър е сигурен, че не е. След като е най-влиятелният човек на планетата, мнението му като че ли надделява. Емили ми каза, че знае какво прави.
— Наистина ли? — Ханслип се замисли и присви очи. После лицето му се проясни, изглеждаше почти доволен. Кимна на себе си и почти се усмихна. — Да. Може и така да е. Все пак е дъщеря на майка си. Казах ти, че Анджела е безскрупулна жена. Би ли предал на Емили, че разбирам какво прави и ѝ пожелавам успех? Също и че може да разчита на мен.
— Щом искате.
— Благодаря и на вас, господин Мур. Оценявам вашата любезност да ме посетите. Късмет и на вас. Ще ви е нужен повече, отколкото на всеки от нас, така мисля.
* * *
Същата вечер Джак, заедно с трима въоръжени мъже, взе Емили от помещението още веднъж и я поведе по коридорите навън. Изведе я, а след това нареди на пазачите:
— Отдалечете се. Предполагам, че трябва да бъдем в полезрението ви, но все пак дръжте дистанция, моля.
— Авторитетен човек — каза тя, щом пазачите чинно изостанаха и им позволиха да се разходят необезпокоявани по брега.
— Такъв съм. Тримата са си съвсем добре. Всъщност не ги е грижа какво става, стига да не си навлекат неприятности.
— Като повечето хора.
— Предполагам.
Известно време вървяха мълчаливо, а Емили поемаше свежия въздух.
— Тук е празно. Харесва ми.
— Хубаво. Добре ще го опознаеш.
— Защо?
— Това е вашата дестинация — отговори простичко той. — Решиха, че е твърде скъпо да ви местят и в географско отношение. Ето защо, мястото на пристигането ви ще бъде точно мястото, от където сте тръгнали. На практика този остров. След това ще трябва сами да изберете пътя си.
— Колко от нас ще тръгнат?
— Ще започнат само с теб. Боя се, че възнамеряват да те използват като експеримент, да видят дали работи. Като се замислиш, изглежда приемат нещата съвсем сериозно. Искат да го направят както трябва.
— Там е бедата. Кога ще ме последват останалите?
— Питаш грешния човек. Аз съм само началник охрана, помниш ли?
— Тогава трябва да се надявам, че той ще удържи на думата си.
— Струва ми се, че ще го направи. Не е ясно защо, но е важно за него. Не е прекалено късно да размислиш, ако имаш съмнения.
— Може и така да стане, стига да ми хрумне нещо по-добро. На коя дата отивам?
— Нямам идея.
— Видя ли се с Ханслип?
— Да. Той не иска да тръгне. Освен това каза, че разбира какво правиш и ти пожелава успех. Също, че можеш да разчиташ на него. Какво означава това?
— Ще го убият ли?
— Да.
— В такъв случай означава, че е разбрал, че няма значение дали ще го направят, или не. Ще умре така или иначе, ако не дойде с мен. Защо ти не дойдеш вместо това?
— Трябва да се шегуваш.
— Наистина знам какво правя.
Той я изгледа с любопитство, опитваше се да разбере какво му казва.
— Няма ли да ми се довериш? — добави тя. — Важно е. Не мога да ти кажа защо.
Той се поколеба, а после поклати глава.
— Не — заяви. — Ти си ренегат. Не споделям твоите възгледи и ценности, макар да не възразявам срещу тях, както правят повечето хора. Освен това всичко, което искам, е тук. В безопасност съм и имам прилични привилегии за пръв път в живота си. Имам място и стойност. Знам, че не означава много за теб, но е всичко, което искам аз.