Тя кимна.
— Предполагам. Все пак опитах. Да се връщаме.
* * *
Джак го беше виждал и преди, но докато прехвърлянето на Алекс Чън беше извършено тихомълком и без особени церемонии, този път се усещаше известна помпозност. На първо място, за да може Олдмантър да представи откритието си пред изпадналия в преклонение свят достатъчно зрелищно. Дори позволи за пръв път от десетилетия да снимат и него, толкова беше важно за властта и репутацията му.
Освен това използваха новата машина, незавършена при заминаването на Анджела, но сега беше готова и оборудвана със сензори, които даваха доста по-ясна представа къде точно е пристигнал субектът. Беше огромна стая, драматично осветена и подготвена. Чуваше се и типичното шушукане на техниците, приведени над инструментите си, съвършено концентрирани, истинско олицетворение на технократичното благополучие. Доброволката беше въведена и качването ѝ на подиума беше придружено с аплодисменти. Никой не каза, че тя е ренегат; вместо това беше представена като героичен изследовател, пионер, желаещ по-добро съществуване на човечеството. Дете на изтъкнати учени, готова отново да демонстрира себеотдаването си на зова за по-добър живот за човешкия вид. Тя седна, кимна, за да покаже, че е готова, магнитното поле се усили и я затвори вътре.
Камерите любовно се фокусираха на лицето ѝ, докато то не изчезна в синкава тъмнина; красиво, свежо и без усложнения, всичко, което зрителите искаха да видят.
После самата стая притъмня, виждаше се само синята светлина, ритмично пулсираща.
Обикновено прехвърлянето беше мигновено; в един момент субектът беше тук, а в следващия го нямаше. Не беше достатъчно добро; от маркетинговия отдел бяха настояли за нещо по-зрелищно и драматично. Може ли да го продължите още? Нужно ни е усещане за пътешествие, нещо по-вълнуващо от включване и изключване на електрическа крушка.
Можеше да се направи, но само чрез поддържане на доброволеца в състояние на изкуствено несъществуване през това време. Докато електричеството преминава през системата, тя не можеше да остане в подобна продължителна несигурност; можеха да добавят светлинни ефекти, да преместят камерите към угрижените лица на техниците, да добавят коментар, който да става все по-интензивен до момента, в който напрежението се прекъснеше и пътешественикът — както се предполагаше — достигаше до своята дестинация. Светлината отново щеше да бъде включена, за да покаже съвършено празния подиум. Пак не беше кой знае какво, но беше по-добре от нищо. Накрая всичко беше организирано. Прехвърлянето щеше да се проточи според изискванията. Не казаха на Емили, за да не я обезпокояват излишно. Процедурата се нуждаеше от усмивката ѝ.
Олдмантър наблюдаваше отстрани; беше задвижил нещата и се радваше, че може да остави техническите операции на другите. Щом театралностите започнаха, той стана нетърпелив и тръгна към стаята надолу по коридора, в която се намираше по-малката и стара машина, тази използвана по времето на Ханслип. Върху подложката за преминаване нямаше друго освен черна метална сфера с диаметър малко повече от шейсет сантиметра. Джак го придружаваше; беше инструктиран да се погрижи никой друг да не влиза.
— Реших, че може да пожелаеш да видиш това — каза Олдмантър, щом се озоваха вътре. — Тук днес ще се извърши по-сериозният експеримент.
— А какво беше това в другия край на коридора?
— Малко публичност. Изпращането на момичето няма да постигне нищо. Все пак изглеждаше добре и ще докосне сърцата на хората.
— Тогава какво е това?
— Това, господин Мур, е атомна бомба. Нямате представа колко е трудно да се сдобиеш с такава. Охраняват ги много строго, както може би си представяте. Малка е, но за беда това е максималната интензивност, с която може да се справи това устройство. Изпращането на всякакъв вид метали изисква огромни количества енергия. На света, боя се, му предстои поредният огромен електрически срив — той се обърна към Джак с усмивка. — Тези терористи, а? Дързостта им няма граници.
— Какво ще правите с нея? Каква е идеята?
Олдмантър се усмихна.
— Ще разчистим света за колонизиране. Може също да започнем да тестваме практичността.
— С бомба?
— Само една. Можем да разчитаме на обитателите да свършат останалото. По-евтино е, както разбирате. В противен случай ще трябва да продължим нататък и ще ни струва повече.