— Надявам се да не я изпращате в същия свят, в който отиде Емили?
— За беда ще се наложи — каза той с леко съжаление в гласа. — Има малка техническа спънка и в момента можем да достигнем само до една вселена. Никой не знае защо, но докато не решим проблема, нищо не можем да направим.
— Ще бъде убита.
— Не. Решихме да я изпратим по-напред. Никой досега не го е правил, а един от нашите колонизатори отчаяно копнее да разбере дали е възможно. Ако е възможна комуникация между световете, трябва да я установим, в случай че може да се осъществи прехвърляне в бъдеще. Тя ще отиде толкова далеч, колкото позволява наличната мощност.
— Значи я излъгахте?
— Казах, че ще транспортирам ренегатите в различен свят и ще го направя. Не съм казал, че ще ги пращам в същата времева зона, нито съм се съгласявал да не пращам атомна бомба.
— Къде се е озовала?
— Все още никъде, доколкото разбирам. Ще пристигне, щом мощта в нейното съоръжение прекъсне. Това ще се случи след около десет минути, след приключването на този експеримент. В момента, тя се намира в изумително състояние на несъществуване. Сега, ако ме извините…
Влезе техник с лист хартия в ръце.
— Списъкът с вариантите, сър, за финалното ви одобрение. Ще бъдем готови след пет минути.
Олдмантър взе листа хартия и го погледна небрежно. Берлин, октомври 1962 година; Лондон, ноември 1983 година; Калкута, май 1990 година; Пекин, юли 2018 година.
— Кое е за предпочитане?
— Анализите показват, че всички са идеални. Може да изберете който вариант желаете.
Олдмантър постави отметка на избраната кутийка с инициали отдолу и подаде листа обратно.
— Продължавайте тогава — каза и излезе в коридора пред стаята, където Джак го чакаше и се взираше в изкуствения прозорец.
— Смятате ме за жесток, господин Мур. Боя се, че това е естеството на откривателството. Не изтръгваме тайните на природата с любезни въпроси. Налага ни се да ги получим с колкото грубост е нужно. Разтревожен сте за онова момиче, предполагам. Но тя е просто една от милиардите нуждаещи се от помощ и ресурси. Човечеството има дълго бъдеще пред себе си. Струва си в името на това да се пожертва един човек.
— Тя смяташе, че този свят ще се саморазруши чрез знанията си — промълви Джак.
— Бъркала е — Олдмантър хвърли поглед към часовника на стената. — Ще разберем точно след двайсет секунди.
— Сигурен ли сте? Не е ли по-добре да се изчака?
Олдмантър изръмжа пренебрежително и двамата с Джак се извърнаха към успокояващата проекция пред тях; още един идеален пейзаж, а Джак все още нямаше представа защо някой си е правил труда да го монтира. Все пак и двамата ги разсейваше, а зад гърбовете им техникът започна монотонно да отброява последните секунди.
— Светът ще се промени завинаги заради това, което правим тук — каза тихо Олдмантър. — Можем да сътворим нещо наистина прекрасно.
66.
— Господарю Хенари — провикна се Джей, завтекъл се зад едрата фигура, която пристъпваше бавно към голямата къща. — Почакай.
Хенари спря, докато момчето — вероятно вече не съвсем момче, макар все още да беше печално млад — го настигне.
— Господарю Хенари — повтори Джей, а след това замълча. — Не знам какво да кажа.
— За пръв път в живота си, Джей, аз съм разочарован от теб — отговори мило Хенари.
— Какво се е случило?
— Нямам представа. Освен че демонстрира какъв великолепен учител съм. Запази хладнокръвие през бог знае какви трудности, изнесе първата си реч, победи един от най-добрите оратори в Антеруолд и гледа дух в очите, без дори да потрепнеш. Настоявам, че имам известни заслуги за постиженията ти.
— При всички положения.
— Уви, не много. Силно ме превъзхождаш. Аз ще бъда познат за идните поколения единствено като първия ти учител.
— Едва ли.
— Ти пое рискове, на каквито никога не съм се осмелявал, и пожъна триумф.
Те продължиха напред, на път за Събранието, докато Хенари отново не заговори.
— Днес станахме свидетели на чудеса. Сбъдване на пророчество, явяването на духове, края на света. Отстраняване на огромна несправедливост. Необичайни неща. Знаеш ли, част от мен наистина изпитва разочарование.
— Защо?
— Защото всичко, което чух, беше напълно логично. Изгнаника се появи и всичко, което ни каза, вече ни беше известно. Най-малкото трябваше да ни бъде известно. Странно, не мислиш ли?
— Все пак беше ужасяващо.
— Беше. А новините скоро ще се разпространят из Антеруолд като горски пожар през лятото. Всичко ще се промени завинаги. Вероятно можем поне да помогнем това да се случи, както нареди духът. Бих казал, че имам нужда от помощта ти, но нека вместо това ти предложа своята помощ, ако е възможно…