Бяха минали три дни от бурните събития край Олтара, а усещането вече беше, сякаш никога не се е случвало. Тя започваше да забелязва промяна във вида и поведението на хората. Чу как говорът им става друг. „Ще отида… Когато ходих… Следващата година… Преди много години…“
— По-сигурен съм от всякога.
— Истината ли ми каза за пътешествията? Или планираш да си направиш ферма с прасета в двора и пилета в леглото?
— Ще бъда готов, когато и ти си готова. Бих тръгнал още утре, ако дойдеш с мен, или бих останал тук завинаги, ако ти промениш мнението си.
— Глупчо — отвърна му тя. — Няма да размисля. Да видя целия свят ще е лесно в сравнение с всичко, което видях досега.
Тя се усмихна с най-сладката си усмивка и той отново я взе в прегръдката си.
* * *
— Лейди Розалинд — заговори Катрин, щом момичето най-сетне се раздели с Памархон и влезе в къщата. — Радвам се да те видя отпочинала и възстановена. Добре ли си?
Розалинд кимна. Беше прекарала в леглото три дни — в действителност два дни повече, отколкото ѝ се струваше необходимо; раната ѝ заздравяваше и дори най-педантичните сестри бяха заключили неохотно, че няма причина да не ѝ позволят да се облече и да излезе от лечебницата. Беше облякла чисти дрехи, донесени от къщата, и излезе в градината точно в мига, в който беше пристигнал Памархон. Сега беше в залата с архива, в която за пръв път беше разговаряла с Катрин след пристигането си. Вече нямаше никаква представа кога точно се беше случило това; понякога ѝ се струваше, че е минала само седмица, друг път пресмяташе времето в години.
— Много съм добре. Изглеждаше доста по-зле, отколкото беше всъщност. Много мило от твоя страна, че ме посещаваше толкова често.
— Наложи ми се да упражнявам цялата си власт, за да ми бъде позволено. Сестрите са истински тирани в своето владение. Много се тревожехме за теб.
— Къде са всички?
— Хенари замина за Осенфуд; иска да оправи отношенията си с Гонтал, като му предложи да работят в сътрудничество по Рафта на Небивалиците. Надява се ти също да му помогнеш. Пуска стръвта, ако ме разбираш. Гонтал доста се бои от теб. Джей все още е тук, води странни разговори с Алиена, които е истинско забавление да подслушваш, а онзи прекрасен млад мъж Антрос се върна обратно в гората. Памархон, както ти е добре известно, току-що пристигна.
Розалинд се изчерви и се усмихна срамежливо.
— Наистина ли планирате пътуване по море?
— Съвсем скоро, макар че не мога да откажа на молбата на Хенари, а и една от сестрите спомена, че пролетта ще е по-добър момент за заминаване. Това означава, че след около девет месеца ще потеглим, надявам се.
— И ще видите света в цялото му великолепие — тя се усмихна. — Дъжд, мъгла, сняг, опасност.
— Точно така — съгласи се доволно Розалинд. — Също и прекрасни чудни неща.
— Дотогава се надявам да прекараш колкото може повече време тук. Бих могла да се възползвам от помощта ти.
— С удоволствие, господарке моя — Роузи направи реверанс, а Катрин се разсмя.
— А, не. Няма да ме наричаш така. Точно ти. Всъщност, струва ми се, че така и не бяхме представени една на друга. Не и както трябва.
— Тогава да го направим както трябва. Представям ви се като Розалинд, годеница на Памархон, син на Айзенуор. Все пак ми се струва, че вече знам името ти.
— Наистина ли?
— Мисля, че да. Заради онова, което каза професорът — че сама си извоювала главна роля в историята му, донякъде като мен самата. Това ме накара да си помисля, че и ти също не си оттук.
— Продължавай.
— Мисля — тук тя замълча за момент, леко несигурна. — Мисля, че трябва да си Анджела Миърсън. Това ми се вижда единственото смислено обяснение.
Катрин се усмихна.
— Добър опит. Но не съм.
— О, колко жалко! Бях сигурна, че трябва да си.
— Беше много близо. Казвам се Емили Странг. Аз съм дъщерята на Анджела.
— Е, това не го очаквах — призна Розалинд с нотка на разочарование в гласа. — Но пък изобщо не знаех, че тя има дъщеря. Не я познавам, разбираш ли.
— Нито пък аз.
— Наистина? Собствената си майка? Бедничката ти.
— Грижила се е за мен другояче.
— Как, за бога, се озова тук?
— Е, това е отделна история, и то страхотна. И може да отнеме часове да я разкажа, но си струва да я чуеш. Надявам се да останеш достатъчно дълго, защото ще ти разправя за майка си и нейната работа, за Изгнаника и Завръщането или поне как мисля, че е било. Виждала съм необичайни неща и бих искала да ги разкажа на някой, който ще ги разбере и вероятно ще ми помогне да разкрия повече от истината. Имам много празнини в знанията.