Той се замисли над чутото, сякаш беше ужасно важно твърдение.
— Е, вероятно е така. Но аз съм просто човек, живееш в колиба и мога да правя каквото си пожелая. Сега би ли ме оставил, моля те?
* * *
Тази експедиция беше последната, която Хенари предприе извън Осенфуд по повод на официално Посещение за много години напред. Имаше си своите науки и преподаването си, а след като Теналд почина, малко след запознанството му с Джей, той започна да пътува до Уилдън доста по-често, за да дава съвети на вдовицата му. Харесваше живота си, ако не се брояха прекъсванията. Новият му ученик беше представен в Осенфуд и научи достатъчно, за да премине пробния период без особени трудности.
Най-после Хенари започна да пише и историята на Итъран, като примерен ученик се захвана с нещо, за което учителят му така и не беше намерил време — да хроникира спомените си, които да бъдат изложени в Залата на историята на Осенфуд редом с тези на останалите учени. Смъртта на Итъран беше разтърсила всички; най-великолепният човек, когото бяха познавали. Най-големият аскет сред учителите, никога не пиеше алкохол, не преяждаше, спеше на сламеник като най-обикновен ученик. Ставаше на зазоряване и четеше, докато падне нощта без почивка. Освен това беше и безкрайно великодушен, способен да превърне и най-скучния пасаж в магия благодарение на ентусиазма и уменията си.
А после умря. Една нощ беше излязъл тихичко от малката си къщурка и на следващия ден беше открит мъртъв в полето. Проведоха се разследвания, но не прекалено, тъй като хората се бояха паметта му да не бъде осквернена. Самата съпруга на Хенари беше прегледала тялото.
— Нека кажем просто, че е починал от разбито сърце — каза тя. — Ето това е цялата истина…
Хенари се зае със задачата да опази паметта на своя учител и приятел с пълното съзнание, че ако не го направи, неговите мъдрост и знания също ще бъдат погубени.
Беше обичал човека и искаше добре да свърши работата си, да извлече значимото и ценното дори от последните му работи, когато беше станал невъздържан и неуравновесен в твърденията си. Това означаваше да опита да открие всички онези неща, които никога не беше узнал и да ги претвори в разказ, обхващащ живота му. И лошото, и доброто щяха да бъдат там; постиженията му като учен, по-значими, отколкото беше предполагал; смъртта, по-тъжна, отколкото се бе опасявал.
Итъран се беше побъркал, мислеше той. Беше започнал да оспорва Историята, но без сам да може да отговори на въпросите си. Лоялността и любопитството бяха влезли в убийствен конфликт и сърцето му се беше пръснало от напрежение. Затова приносът му беше също изучаване и извинение за това, че Хенари се беше дистанцирал от Итъран през последната година. Беше обвинил учителя си, че оглупява заради толерантността и доверието, с които подхождаше към ирационалното, че подкрепя презиращите интелектуалната логика. Хенари смяташе това за безотговорно.
Ужасен урок и, докато пишеше — отдели си достатъчно време, тъй като мъртвите не бързаха заникъде, — често си мислеше за Джей, който в известна степен напомняше за Итъран, беше също така нетърпелив да зададе въпросите си и се изкушаваше да навлиза в опасни територии. Джей често получаваше мъмрене и наказания, но това оставаше без резултат. Имаше основа за спорове: теза; доказателства от историята, в повечето случаи примери, представени в различните Нива; контрааргументи, подкрепени по съответния начин; имаше също и заключение, в което бяха изложени най-съществените цитати и примери. Съвсем простичко, без съмнение.
Повечето хора възприемаха това като капитулация, но не и Джей. Той беше добър ученик, а Хенари беше доволен да отбележи, че учи бързо и развива нужния усет към Историята. Във всички отношения, освен в едно, той показваше, че Хенари е направил добър избор. И все пак изключението беше тревожно — на Джей му беше трудно, дори болезнено да следва стила на трактата, характерен за добрия учен. Как да докажеш, че железните колела не са толкова добри като дървените? Беше проста задача, поставяна на всички ученици след петгодишно обучение, след като са овладели езика и писането. Трябваше само да цитира примера на Ярдел от Ниво I: каруцаря, който построил колите, откарали пътниците на юг, след като отсякъл тисове, нарязал и издялал колелата, така че да бъдат здрави и да се движат леко. Какво повече бе нужно?
Джей пренебрегна историята на Ярдел, защото беше отишъл за гъби в гората по време на лекцията по тази тема. Вместо това беше отишъл да поприказва с каруцар и ковач и беше описал как желязото може да се строши при прекомерно напрежение. Правилно заключение, грешни аргументи. Учителят му (не Хенари в този случай) не знаеше дори откъде да започне.