— Джей, следващия път просто се придържай към текста — беше го посъветвал Хенари уморено, след като в продължение на един час беше слушал оплакванията на учителя. — Можеш да откриеш всичко в Историята. Върви и опитай отново.
Виж докъде докараха Итъран подобни неща, можеше да добави. Но беше лоялен към паметта на своя наставник, а също и към потенциала на Джей. И двамата притежаваха пламък, който вещаеше чудеса и страховити бедствия. Затова той използва случилото се с Итъран да илюстрира подобна лудост и същевременно нуждата тя да се овладее. За да събере доказателства за случая, той се насочи към Залата на Историята, където се съхраняваха документите на Итъран и се опита да разбере как се е променило съзнанието му и кое е довело до срив.
Тогава отново се натъкна на отшелника Жаки.
Срещата им се състоя една вечер, когато интересна гледка би привлякла вниманието на всеки присъстващ на главния площад в Осенфуд. Една сянка се спусна и се сгуши край стените на сградите, проправи си път през централната зона, където всеки вторник беше пазарен ден. Спря се край отвор в огромната стена, която ограждаше от едната страна Залата на Историята, чу се леко подрънкване на метал и тихо скърцане от превъртане на ключ в ключалка.
В този момент Хенари наруши всички правила. Беше навън след мръкване, което беше строго забранено дори и за старшите учени. Влизаше в Залата на Историята извън предвидените за това часове. Внасяше вътре светлина без да има придружител, който да следи за възникване на пожар. За щастие беше твърде високопоставен, за да му задават въпроси и щом влезе в полумрака, се наслади на аромата, атмосферата, рафтовете с кутии, които се издигаха край боядисаните в бяло стени, пълни със скъпоценни свитъци или книги. Целият свят беше в тях; Хенари напълно съзнаваше, че се намира в самия център на вселената и това, както обикновено, му вдъхна усещане за дълбоко смирение и душевен покой.
Документите, които търсеше, бяха групирани в три пакета и той откри каквото му трябваше в третия: листове хартия със съвсем различен почерк сред впечатляващите бележки на наставника му, което само по себе си подсказваше, че целта е била да останат завинаги скрити.
Имаше само две писма. Хенари ги мушна в джоба на плътното си наметало, внимателно подмени ръкописите, духна прахта върху масата, за да не заподозре никой, че е бил там, и също така тихо, както беше дошъл, се плъзна през огромната кънтяща зала, през малката странична врата и обратно на алеята.
* * *
Писмата описваха срещата между Итъран и Жаки и макар това да беше само половината от кореспонденцията, оставяше впечатлението, че този беден учител безмълвно се е поддал на порой от безсмислени обиди.
— Ти ми казваш, че Историята съдържа всичко, а аз ти казвам, че си глупак, Итъран Мъдри. Не мисли, че предпочитам глупави истории и слепи убеждения. Как някой като теб е смятан за интелигентен? Какви трябва да са колегите ти, щом аплодират празноглавец като теб?
— Как може тази История да е събрала всичко? О, казваш, че това е само потенциалът ѝ и смисълът ѝ ще бъде разбран, щом Изгнаника се върне и я довърши. Очевидни глупости. Безсмислено бръщолевене.
— Какво имаш предвид с това, че съдържа всичко? Всяка птица, всяко листо или насекомо? Що за жалки създания сте! Чакате края си като говеда и той ще настъпи, повярвай ми. Ще се изпарите, сякаш никога не сте съществували; точно това заслужавате.
— Всичко е свързано с великаните. Но кои са те? Не знаете. Тук сте заради великото завръщане от Изгнанието. Какво е било това? Не ви е грижа. Всичко, което правите, е да сравнявате една история с друга; да забелязвате, че определена фраза, използвана в една част от Историята, е приложена и в друга част; да откривате, че едно поколение мъртви учени е било в противоречие с друго поколение мъртви учени. Това ли наричате учение?
— „Щом Историята приключи, ще се слее със света и всеки ще погуби другия.“ Един от вашите цитати. Кога? Как? Всеки може да проповядва грандиозни безсмислени фрази. И аз мога. Какво ще кажеш за това: „Светът ще свърши в петия ден от петата година.“ Това по-безсмислено ли е от нещата, които цитирате с такова преклонение? Не. Само че това, което аз казвам, е истина. Почакайте и ще видите.
Не се знаеше кое е предизвикало подобен изблик на лунатични твърдения, тъй като Итъран не беше направил копия на собствените си писма. Хенари можеше единствено да гадае. През последната си година Итъран беше обсебен от истории за Края, когато Господ ще се върне, за да съди творенията си. Глупави истории, пренебрегнати от сериозните учени, но Итъран беше тревожно завладян от тях. Това беше и причината за отчуждаването на Хенари от наставника му.