* * *
Възраженията ми — изразени категорично в меморандум, който беше напълно пренебрегнат — бяха, че основният проблем се изразява в скъперничеството на Ханслип. Програмата беше инструктирана да взема предвид единствено вътрешната политическа динамика. Външните действия — като решения, взети от други страни, например — останаха пренебрегнати, което ми се стори изключително неразумно, макар и по-евтино.
Ясен знак, че нещо напълно се е объркало, дойде от малката контрола, която бяхме създали. В името на обективността програмата анализира и двете истории — реалната и алтернативната — без информация коя коя е. Тя заключи, че втората поредица от събития е статистически толкова невероятна, че на практика не може да се случи.
Особено силно подчерта, че има твърде много случайни събития, чиято цел сама по себе си като че бе да върне историята в пътя ѝ. Историята се върна към това, което според програмата беше нормалният път през 1980 година, чрез абсурден механизъм, който дори някой автор на романи от онзи период би отхвърлил като пресилен и твърде зле скалъпен.
Цитирам заключението: „Трябва да приемем: а) че женкар, повлиян от упойващи вещества, твърде неопитен католик, здраво свързан с престъпни организации, може да победи най-опитния политик в страната и че тревожното му здравословно състояние и съмнителен характер могат да се опазят в тайна. Освен това, че би могъл да проведе изключително успешна дипломация през 1962 година под въздействието на коктейл от обезболяващи и стимуланти; б) че президент, брат му и още няколко души биха могли да бъдат убити в кратък период от време от побъркани стрелци, всеки от които е действал самостоятелно без ясно изразена причина. Също така, че Кенеди би могъл да бъде застрелян от човек, за когото е известно, че поддържа връзка със Съветския съюз, без никакви последствия; в) че офисът на Никсън ще бъде обект на безсмислен обир по време на предизборната кампания, която така или иначе е предопределен да спечели, и че човек с такъв опит ще губи контрол над всеки нищожен политически скандал, възникнал в резултат; г) че през 1980 година Съединените щати ще изберат за президент застаряващ актьор без почти никакъв опит, с боядисана в оранжево коса.
Нито един от тези варианти не звучи особено смислено. Всъщност вторият сценарий би довел до атомна война в определен момент от разглеждания период, но в този случай историята със сигурност не би се върнала към нормалното през 1980 година.“
Единственият значим продукт от този иначе безполезен експеримент беше преценен като грешка в програмата. Впечатлението, че при определени обстоятелства не само бъдещето, но също и миналото могат и трябва да се пренаредят, така че да съответстват на събитията, беше необичаен извод, който се загнезди в съзнанието ми най-вече заради това, че беше твърде невероятен.
* * *
Тази симулация беше направена само седмица преди да си тръгна и нямах и най-малко съмнение, че никой и пукната пара не даваше за моите възражения. Отговорът — че щом историята не можеше да бъде променена с малко, вероятно беше нужно да се използват по-сериозни средства — демонстрираше колко слаба беше вече позицията ми и засили убеждението ми, че полетът беше единствената възможност пред мен. Затова направих точно това. Изгоних всички от сектора, заключих се и се залових за работа.
Това не означаваше, че с радост си тръгвах, никак дори, тъй като се озовах в Германия през 1936 година. Определено не беше най-доброто място или пък време по една или друга причина. Но отпътуването ми беше набързо и предвид обстоятелствата мисля, че постъпих доста добре, макар че за беда не бях заредила вестниците за този период. Бях го направила само от 1960 нататък, тъй като мислех, че само те ще ми трябват. Нямах толкова пространство в главата си.
През първите девет месеца това беше без значение, тъй като ги прекарах в клиника за душевноболни. Не беше най-доброто навлизане в новия ми живот, въпреки че ако наистина искаш да разбереш дадено общество, поглеждането през очите на умопомрачен може да доведе до истинско просветление. Поне научих, че процесът на трансмисия си играе интересни игри с мозъка, макар да подозирах, че ефектът се дължи по-скоро на церебралните импланти, отколкото на неизбежни последици от преместването. За още по-голяма беда бях взела няколко халюциногенни таблетки преди пътуването, за да се подсиля; бях направила голяма част от настройките ръчно, затова ми беше нужна всичката възможна помощ. Както вече казах, справих се доста добре, но се появих от другата страна, бълнуваща несвързано. Малкото смислени фрази, които успявах да изрека, само убедиха хората още повече, че съм напълно побъркана.