* * *
Пътуването не беше особено успешно, защото срещата с отшелника така и не се състоя. Когато Джей пристигна в Хук, той почука на портите на селото, обясни по каква работа идва и беше отведен до група сгради, които формираха комуналния сектор. Там му наредиха да чака, докато пазачът на портата отиде да доведе някого, с когото да разговаря. Накрая се появи една жена, която се представи като член на съвета на селото и пазител на историите на поселището.
— Името ти, млади човече? — попита тя; изглеждаше доста заинтригувана от посещението на ученик по техните земи.
Джей се представи и разказа за интереса си към рисунките.
— Искам също да се видя и с човек на име Жаки, отшелник, който живее наблизо.
— Боя се, че си закъснял. Жаки ни напусна неотдавна. Не знаем защо. Имаше всичко, от което имаше нужда и което искаше.
— Много жалко.
— Той често изчезваше за кратко, но този път каза, че няма да се върне.
— Моят учител го е срещнал преди няколко години. Поиска от мен да му задам някои въпроси.
— Това трябва да е ученият Хенари? Помня добре посещението му. Донесе добро и на него, и на селото ни.
— Вярвам, че и аз ще направя същото. В противен случай се надявам да ми кажете, за да променя това, което казвам и върша.
— Добре казано, млади човече. Ала се боя, че пътуването ти е напразно. Поне можем да ти покажем залата си.
— Благодаря — каза мрачно Джей.
Знаеше, че ще трябва да стои в студената сграда и да изслуша дълга лекция за историята на селото, пълна с цял куп имена, които никога не е чувал, и събития, за които не го беше грижа. Бяха важни за селото, разбира се, но няколкото съществени изречения неизбежно щяха да са съпътствани от дълги разкази за семейства и полета.
Той послушно последва жената, която го поведе край дървените постройки към Залата на Историята. Джей каза, каквото беше редно, щом я видя.
— Чудесна сграда, създадена с любов — оцени я той. — Поздравления към селото ви за неговата отдаденост.
— Благодаря. Гордеем се с нея. Построяването е отнело много години, но историите разказват, че не е използвана външна помощ. Всичко е плод на нашите труд, пот и изобретателност.
Джей беше виждал и по-лоши примери, но също и по-добри. Дори не се доближаваше до величието на залите в Осенфуд например, но не беше и дървена боядисана колиба, каквито беше виждал на някои места. Беше от тъмнокафяв камък, грубо иззидан в кръгла форма, с диаметър около дванайсет метра, на два етажа, с конусовиден покрив, покрит с плочи. Приличаше на гигантски гълъбарник, само дето единствено четири малки отвора отгоре позволяваха на въздуха да циркулира и на светлината да влиза. Встрани имаше още една малка конструкция, в която се помещаваше вечният огън.
Вътрешността от своя страна се оказа истинска изненада. Джей дори възкликна, щом влезе и очите му привикнаха. Пазителката широко му се усмихна.
— Тук е… очарователно. Приятно — каза той.
Наистина беше така. Подът беше от разноцветни камъни, подредени в шарка, която съответстваше на конструкцията на тавана, така че едното отразяваше другото. Стените бяха измазани в бяло, а дебел банд беше оставен непокрит на нивото на очите и върху него имаше подредени кутии с книги. Беше изрисуван със сцени от живота на селото, радостни и необичайни картини на мъже и жени, на полета и птици.
— Небеса! Не е ли наистина забележително? Значи това е искал да видя Хенари.
— Старо е — отвърна с гордост тя. — Поправяме го, когато е необходимо.
— Радвам се да го чуя. Трябва да е единствено в целия свят. Поне аз не съм чувал никога за подобно нещо. Много зали са с ефектни подове, а знам, че в някои има и рисунки. Но никога не съм чувал за нещо толкова красиво. Радвам се, че дойдох. Можеш ли да ми кажеш какви са тези картини?
Сега тя беше в изключително добро настроение, възхитена от това, че Джей е доволен и горда от предизвикания интерес у ученик от Осенфуд.
— Започва оттук, с основаването на селото. Виждаш ли тези фигури? Това са първите семейства, от които произхождаме всички ние. Следват разделянето на земите и построяването на първата Зала на Историята — изгоряла е, затова най-ранните разкази са изгубени, с изключение на онези, които са запомнени и могат отново да се запишат. Втората Зала на Историята, ето тук…
Джей гледаше втренчено.
— Кой е рисувал това?
— Някой от отминали поколения. Нямам представа.
— Той присъства ли в историите от този период?