— Това ли е най-доброто, на което сте способен?
— Поздравления, тогава.
— Официално, както сам казахте, ние сме нищожно малка организация, която се опитва да повиши качеството на излъчваните мощности. През последните няколко години негласно се бяхме посветили на този страничен проект. Анджела забеляза странна аномалия, докато провеждахме експеримента. Получавахме повече енергия, отколкото влагахме. Само по себе си това е невероятно откритие: с необходимото оборудване само един ват електричество би могъл на теория да захрани цял град с милиони жители. След това подобрихме технологията и открихме, че ако направим това в строго контролирана среда, на практика сме в състояние да местим физически обекти.
— И как стигнахте до предположението за съществуване на паралелни вселени?
— Това вероятно надхвърля вашите способности за асимилиране — отговори Ханслип леко надменно. — Прехвърляме материята — започваме с електрони и ги надграждаме за по-сложните обекти, а след това ги възстановяваме. Анализите доказват, че материята е отсъствала по-продължително, отколкото я е нямало, ако разбирате мисълта ми. Единственото смислено научно обяснение е, че материята съществува в различно състояние или реалност. Следователно, в друга вселена.
— Можете ли да го направите? Електроните са едно, но…
— Можем. Правили сме го. Вече имаме три апарата. Първият беше оперативен в продължение на четири години и е в състояние да се справя с молекули. Вторият беше готов преди около шест месеца и може да поеме до двеста килограма; това ни даде всички необходими потвърждения.
— А третият?
— Все още се работи по него. Той ще има капацитет петнайсет тона. Създаден е така, че да може да мести метал. Потреблението на енергия ще бъде колосално; много по-голямо от това, което можем да си позволим в момента, и дори повече от това, което употреби Анджела.
Джак разбираше какво има предвид мъжът, като каза, че ще му разкрие нещо необичайно и важно. Въпреки това остана скептичен. Какви са шансовете на малка, незначителна организация да направи такъв невероятен скок, до какъвто останалите още дори не са близо?
— Надявам се, не предполагате, че тази ваша математичка е избрала сигурен начин за бягство и се е скрила в друга вселена? Това би било самоубийствена лудост, не мислите ли?
— До голяма степен. И макар Анджела да е луда, не е самоубийца. Затова съм сигурен, че не е направила нищо подобно.
— Тогава…?
— Анджела е физикоматематик — каза Ханслип. — Тя работи, като възпира емоциите си, за да има сили за изчисленията си и допълнително ги засилва чрез употреба на мощни стимуланти. Това е високоспециализирана техника, но хората са установили още преди векове, че много хора могат да правят математически изчисления чрез форми и цветове. Нещо като контролирана лудост, която в правилните ръце може да победи всеки компютър въз основа на интуиция. Интуицията на Анджела би трябвало да се конвертира в традиционни изчисления, разбира се, но тя е свършила невероятна работа. За беда този процес я прави емоционално нестабилна. През последните няколко месеца беше обсебена от идеята да представи теория, която беше толкова нечувана, че нямаше вероятност да бъде истина и до такава степен се влюби в нея, та разви склонност към ирационални действия, за да я защити.
— Значи е побъркана?
— Понякога. Реакцията ѝ към нейните изчисления буквално може да се сравни с тази на майка, която брани детето си. Когато е в някое от тези състояния, е способна да умре или да убие, но да защити това, върху което работи. Беше ѝ хрумнала нова идея и искаше да спре цялата програма, за да я проучи. Не приемаше не за отговор и не беше в състояние да се вслуша в разума.
— Защо работи по този начин?
Ханслип се замисли как да отговори, прокашляше се периодично заради замърсения въздух.
— Тя винаги е била изключително талантлива, но в допълнение към това преди осемнайсет години беше подложена на процедура. Беше поставена в изкуствена кома и беше предизвикана бременност. Бяха дефинирани и овладени сложните емоционални реакции.
— Отвратително. Доброволно ли беше?
— Не — отвърна равно Ханслип. — И нямаше нищо общо с мен. Това беше години, преди да дойде да работи тук. Процедурата сериозно засили способностите ѝ, но също така я направи толкова своенравна, че беше почти невъзможно да бъде наета на работа.
— Защо ми казвате това?
— Трябва да я откриете, а е добре да вземете предвид нейната непредсказуемост. Освен това хората, включени в този експеримент, пристигнаха тук вчера. Възможно е това да е предизвикало реакция у нея и да е изпаднала в паника.