— Е? Какво означава това?
— Има следа в историческите данни за 1960 година, които съответстват на Анджела Миърсън. Затова реших, че е важно да ви кажа.
Говореше с тона на човек, който може би допускаше огромна грешка. В действителност, беше стреснат от факта, че се намира в същата стая с човек, когото беше виждал единствено от разстояние.
— Някой поиска ли от теб да направиш проучването?
Чън леко се изчерви.
— Господин Мур ме помоли да проверя дали ще мога да открия нещо. Анализът на данни е моята специалност, разбирате ли, а техниките се прилагат към исторически досиета също толкова лесно, както към всичко друго. Затова си помислих…
— Разбирам. Как стигнахте до това заключение?
— Може би заключение е твърде силна дума — отвърна той. — Просто експериментирах. Познавам теориите — нейните теории, ако разбирате какво имам предвид, — и просто исках да проверя дали наистина е отишла в паралелна вселена. Ако се беше появила някъде, бих могъл да я открия, но очевидно не беше.
— И?
— И така, започнах с предположението, че не е променила името си; трябваше да започна от някъде. Затова направих проучване на всички данни за хора с това име в периода след 1700 година.
— Защо точно него.
— Тогава данните стават достатъчно достоверни. Бяха идентифицирани 1639 индивида. След 2034 година, когато глобалната биологична идентификация е станала задължителна, беше доста лесно да се установи, че никои от данните не са нейни. Елиминирах и всички, които са починали, преди да навършат двайсет и пет, както и жените, които имат деца, тъй като тази възможност ѝ беше отнета преди осемнайсет години, и накрая премахнах онези, починали от заразни болести, които не би могла да прихване. Останаха двайсет и един души.
— Един от тях се открои. През 1960 година има бележка към статия, в която гласи само: „Както обикновено благодарим на Анджела Миърсън за помощта с преводите.“ Това е всичко, но езиците, които се споменаваха, бяха сърбохърватски, финландски и синхалски, което е много необичайна комбинация. Анджела е взела пълен набор от езици със себе си, включително тези три.
— Забележителното по мое мнение е, че няма други следи за този индивид. Няма акт за раждане или смърт. Няма родители, нито братя или сестри. Никога не се е разболявала. Никога не е ходила на училище, не е плащала данъци. Може да е сменила името си, за да не бъде проследена, но няма данни да се е женила — по онова време жените са приемали името на съпруга си.
— Защо?
— Нямам представа. Въпросът е там, че би трябвало да има голям брой следи. И така, изглежда, че някои лични документи за хората, които я споменават, все още съществуват, така че предлагам да проучим тях. Нямах достатъчно време да се уверя напълно.
— И аз нямам време — прекъсна го Ханслип. — Това са безсмислици. Занимаваш се с тези глупости за пътуване във времето, от които беше обсебена. Знаеш много добре, че Анджела не бива да бъде слушана, щом изпадне в някое от нейните състояния. Тя ли ти поръча да ме заблудиш, да ме разколебаеш? Това ли се случва тук?
— Разбира се, че не.
Ханслип го изгледа кръвнишки, а после се успокои.
— Ще обмисля думите ти — заяви той по-спокойно. — Ела в офиса ми след час.
* * *
Мур чакаше в коридора, когато още по-изплашеният Чън се появи, както му беше наредено. Не беше доволен. За него беше очевидно, че усилията за прикриването на краха след изчезването на Анджела стават изключително незаконни и рисковани. Не обичаше да бъде въвличан в чужди катастрофи.
— Второразреден служител в охраната и младши изследовател с петно в досието — отбеляза Чън. — Положението трябва да е наистина лошо.
— Ако нещо се обърка, ще му е много удобно да обвини хора като нас. Как ти звучи световна популярност като терорист, лидер на престъпна група?
— Става ми по-добре.
— Изумително е как еретичността на индивидуализма излиза наяве пред перспективата за затвора.
— Не се притеснявайте, господа — проехтя зад тях гласът на Ханслип и той приближи към тях по коридора. — И двамата сте твърде полезни, за да бъдете захвърлени с лека ръка. Може в крайна сметка да изпълните тази роля, но все още не.
Поведе ги към кабинета си и ги покани да седнат.
— Благодаря и на двама ви за усилията. Боя се, че не ви познавам много добре, господин Чън — продължи той, сякаш изследователят имаше някаква вина за това. — Тук сте от около година, така ли е?
— Да. Аз бях…
— Просто отговаряйте на въпросите. По времето ви като ренегат, за дълго време сте били лишен от електронна подкрепа?
— Да. Беше много странно в началото.