Чън поклати глава.
— Объркан съм — каза той. — Много странно усещане. Какво беше? Беше нещо важно.
— Е?
— Дайте ми час. Може съзнанието ми да се проясни дотогава. Трябваше да говоря с… как е името му? На началника.
— Ханслип?
— Точно той — Чън стисна решително устни. — Точно така. Трябва да се видя с него. Открих още нещо. Важно е. Имам предвид, че цялата тази идея…
— Има и друго — добави техникът. — Щом те изпратим, има вероятност да си дезориентиран. Поне мухите месарки, с които експериментирахме, напълно се побъркаха за известно време, а симулацията по всяка вероятност ще доведе до загуба на паметта, объркване и дори временна лудост. Затова сме свързали някои от най-съществените ти спомени с друга част от мозъка, за да сме сигурни, че ще си спомниш кой си и защо си там. Ти трябва само да ги откриеш. Спомените се асоциират с храна. Ето защо веднага щом пристигнеш, ще изпиташ нужда да хапнеш нещо. Разбра ли?
* * *
Два часа по-късно Чън се срещна с Ханслип за трети път в рамките на двайсет и четири часа и веднага подхвана финалния разговор.
— Въпросът е — заговори той с леко отчаяние в гласа, — че събрах всички публикации на този човек Литън, които можах да открия, за да видя дали и другаде се споменава Анджела Миърсън. Мислех, че ако успея да открия нещо, ще се уверите, че не целя да ви подведа.
— И откри ли? — попита Ханслип.
— О, не. Нямаше нищо.
— Каква изненада.
— Всъщност имаше статия озаглавена „Почерка на Дявола“, публикувана през 1959 година. Става въпрос за древен ръкопис, вероятно средновековен, макар авторът, този Литън, да е смятал, че е фалшификат. Историята гласи, че мъж на име Лудовико Сполетано призовал дявола и го помолил да отговори писмено на въпрос. Писалката била вдигната „от невидима сила, която я понесла във въздуха“.
Ханслип му хвърли бърз поглед, затова Чън се забърза, преди търпението му да се е изчерпало.
— Този текст бил невъзможен за разчитане, оттам идва и названието му. Имало хора, които предполагали, че е старо иберийско писмо.
— Господин Чън? — напомни му Ханслип. — Започвате да ме уморявате.
— Въпросът е в това, че има илюстрация.
Чън потърси в папката, която стискаше силно в ръка, извади няколко листа и ги подаде нервно на Ханслип, който първоначално им хвърли един поглед, а после наведе глава и се зае да ги изучава подробно.
— Колко впечатляващо — каза тихо Ханслип, щом приключи.
— Може ли? — намеси се Джак.
Ханслип му подаде листовете.
— Текстът — обясни той, — може да не ви е познат, но представлява три реда математика в системата символи ЦЗОУ.
— Какво е това?
— Метод за компресиране на информация, който не се различава много от начина, по който китайските знаци успяват да съберат многосрични думи в две чертички. Всеки символ е съставен от много различни елементи, които могат да се разделят така, че да образуват по-традиционна система от символи.
— Това е интересно.
— Убеден съм, че господин Чън се опитва да ни подскаже, че системата ЦЗОУ е измислена едва преди шейсет години. Статията, към която е публикувана тази илюстрация, датира отпреди повече от двеста — Ханслип се втренчи в Чън. — Така ли е?
— Да. Споменаването на Анджела е от 1960 година; статията, в която са включени ЦЗОУ символи, е публикувана през 1959 година.
— Предполага се — вметна Ханслип.
— И какво означава това? — попита Джак.
— Е, това е много добър въпрос. Какво наистина? Или е нещо наистина старо, или е умишлена заблуда, предназначена да ни накара да мислим така. Поредният опит да ни пратят по грешна следа, така да се каже.
— Сега, струва ми се — продължи целеустремено Чън, — със сигурност е по-добре да се съсредоточим върху това, вместо да преследваме Анджела Миърсън.
Ханслип го погледна въпросително.
— Продължавайте.
— В текста се казва, че целият ръкопис е притежание на автора. Това е Хенри Литън. Открих, че документите му би трябвало да се намират в Националния архив. Най-логично би било първо да отида и да проверя. Истински или фалшив, ако този документ е там, ще можете да възстановите цялата информация, която сте загубили и откриването на Анджела Миърсън няма да е толкова важно.
— О, разбирам! Опитвате се да не се подчините на заповедите ми — изрече с театрален патос Ханслип. — Боя се, че няма шанс за това. У мен не съществува и капка съмнение, че ако ви пусна, ще се върнете обратно при ренегатите и никога няма да видя нито вас, нито информацията, дори и тя да съществува. Съжалявам, господин Чън. Вие сте изключително ненадежден за подобна задача. Господин Мур може да проследи така полезната ви следа. Заповедта към вас остава. Моля, не си мислете, че не съм признателен.