— Но какво се очаква от мен?
— Ще се опитате да откриете Анджела, а после да я накарате да се върне обратно тук.
— Но как ще го направи? Тя няма машина…
Ханслип го прониза с поглед.
— Ако я познавахте толкова отдавна, колкото аз — каза той, — щяхте да знаете, че не бива никога да я подценявате. Тя също така ще бъде единственият ви път за връщане, така че го приемете като стимул и направете каквото ви е казано. Освен това съм ви дал и съобщение, което да ѝ предадете.
— Какво е то?
— Ще си спомните, щом я срещнете.
* * *
С изключение на лабораторните техници Джак беше единственият човек, който видя да вкарват Чън — макар и пребледнял и тревожен, но хладнокръвен заради седативите, които му бяха дали, за да не създава проблеми, — в електрическата сфера. Беше пожелал на странния, а сега и донякъде жалък човек късмет. Със сигурност щеше да му е нужен.
— Все още не знам как се очаква да направя това — каза той, докато седеше облечен в костюм от съответното време в съседната чакалня.
— Открий Анджела Миърсън, ако изобщо може да се намери — каза Джак. — Накарай я да се върне, ако това е възможно. Или ни уведоми по някакъв начин.
Чън изглеждаше неуверен.
— Предполагам, че бих могъл да пусна обява във вестник, която да оцелее. Но само ако предположим, че тя е там, където отивам аз. Постарай се да провериш.
— Защо Ханслип така се разстрои от идеята ти? Мислех, че ще се зарадва при възможността да бъде открита.
— Той си мисли, че го подвеждам. Ако стандартната теория е правилна, ще попадна в паралелна вселена и комуникацията помежду ни ще бъде невъзможна освен чрез тази машина. В случай, че Анджела е права, машината може просто да ни премести в различно време в същата вселена. Пътуване във времето, на практика. Точно затова се караха. Той копнее да се окаже, че Анджела греши. Ако я открия и успея да ви съобщя, значи тя е права.
— Знам, че вие учените си фантазирате за такива неща, но…
— Не е нещо абстрактно — прекъсна го Чън. — Ханслип се има за някой конкистадор, който ще открие нови светове и ще ги колонизира. Но ако Анджела е права, машината може да се окаже прекалено опасна, за да се използва, тъй като ще е невъзможно да се предвидят резултатите. Това означава, че Ханслип ще трябва да се прости с лелеяните мощ и слава или поне ще му струва значително по-скъпо. По-важното е, че никой не би инвестирал в това. Такива бяха аргументите на Анджела, а Ханслип очевидно мислеше, че вземам нейната страна.
— Така ли беше?
— Не. Не съм достатъчно добър, че да имам мнение.
— Изглежда приемаш това изключително спокойно, ако мога да кажа.
Чън се усмихна набързо, защото видя техника да приближава.
— Готови сме за вас, сър — каза той.
— Това е първият случай, в който някой ме нарича сър — отговори Чън със слаб глас. — Това е наистина притеснително.
* * *
Джак докладва лично на Ханслип, че където и да се намираше Чън сега, не беше в сферата.
Ханслип не му обърна внимание, докато не довърши доклада, който четеше.
— Благодаря ви, господин Мур.
— Мога ли да попитам, какви според вас са шансовете му за успех?
Ханслип се намръщи озадачено.
— Никакви — заяви.
— Защо го изпратихте тогава?
— Вас какво ви интересува?
— Ще е от полза да разбера какво точно правя и защо. В момента съм много объркан.
— О, много добре. Заключенията на господин Чън несъмнено са също толкова фалшиви, колкото и изчезването на Анджела. Поведението му беше доказателство за това.
— Как така?
— Първо, той извърши изключително сложно търсене сред огромен брой записи, без да има нужния опит за това и получи резултат само след няколко часа, което е толкова необичайно, че буди подозрения. Второ, твърдеше, че е открил следа от Анджела, след като всъщност почти след два века научна работа е установено, че това е невъзможно. Трето, щом заявих, че планирам да го изпратя в машината, той на мига извади ново доказателство, изфабрикувано с цел да покаже, че е безсмислено. Анджела може и да е скрила информацията сред стари исторически документи. Вие ще проверите, но съм сигурен, че ще бъде намерена да се крие сред ренегатите. Точно затова ваша основна задача е да откриете нейната дъщеря.
— Нейната какво? — попита Джак с искрено изумление.
— В резултат от процедурата за засилване на способностите ѝ се появи дете. По-точно дъщеря, която сега се подвизава под името Емили Странг. Тя също е крайно интелигентна, но доказа, че е негодна за членство в елита. Получи подходящо за потенциала си ниво на образование, но напусна на петнайсетгодишна възраст след дълъг период на разрушителност и липса на сътрудничество. Дори и големи дози упойващи вещества не влияеха на поведението ѝ и накрая системата си изми ръцете от нея. Тя стана ренегат и сега живее в района на Отстъплението на юг.