— Имала ли е отношения с Анджела?
— Доколкото ми е известно, не. Анджела знае за съществуването ѝ, но процедурата отклони всичките ѝ способности към нейната работа. Тя не изпитва нищо към момичето. Или не изпитваше. Възможно е трудностите напоследък да са нарушили равновесието ѝ. Ако е така, съществува вероятност да е създала връзка между работата и дъщеря си. Поне това ми обясниха психиатрите; консултирах се с местните специалисти. Те мислят, че има голям шанс да я откриете, ако проследите детето.
— Ами ЦЗОУ символите, които донесе Чън?
— Това е много малка извадка от работата ѝ — отвърна Ханслип.
— Тогава вероятно откриването на останалото трябва да е основният ни приоритет?
— Подозирам, че ако откриете едното, ще стигнете и до другото. Още веднъж, дъщерята е ключът. Тя е така наречен историк. Тези ренегати се занимават с окултното, със сигурност сте наясно с това; всички са обсебени от нещо безсмислено, на което придават мистичен смисъл. Емили Странг изучава миналото. Не намирате ли за забележително съвпадение факта, че този документ е скрит точно в Националния архив, след като тя е един от малкото хора, които могат да го открият? Аз не вярвам на съвпадения, господин Мур — Ханслип махна с ръка, за да го отпрати. — Разберете. Ако дъщерята знае нещо, арестувайте я и я доведете тук.
Джак стана да си върви.
— Ето — добави Ханслип. — Новите ви документи. Докато приключите, вие сте първокласен учен. Тази самоличност ви дава всички привилегии. Можете да ходите навсякъде, да говорите с всеки без да срещате пречки. Имате достъп до централната ни финансова система. Не е нужно да отговаряте пред никого, освен пред по-висшестоящите, а те не са много.
Джак внимателно огледа документите, които му даде Ханслип, дипломите, образователния профил, резултатите от психометричния тест, всичко сочеше, че е впечатляващ.
— Изглеждат истински.
— Защото са. Като повечето организации, и ние пазим няколко призрака за всеки случай.
Джак се изправи.
— Още нещо — каза той. — Чън ме разтревожи точно преди да бъде прехвърлен.
— Е?
— Не беше притеснен. Предстоеше му да попадне в неизпробвана машина и пред вероятността да се изпари, а не беше притеснен.
— Предполагам е бил дрогиран.
— Не чак толкова. Мисля, че беше наясно как функционира. Използвана ли е и преди?
— Не с хора.
— Сигурен ли сте?
Ханслип се замисли над тази забележка известно време.
— Ще проуча това, докато ви няма. Но има и още нещо, което трябва да знаете. Прекратих преговорите с Олдмантър, тъй като не беше възможно да стигнем до подходящо споразумение за момента. Много е възможно да опита да се добере до технологията чрез други средства.
— Той знае ли какво се е случило тук?
— Не. Нямам и желание да разбира. Нещата лесно биха могли да се извъртят така, че да не изглеждат добре.
— Да, вярно е.
— Никой не бива да узнае какво правите, щом си тръгнете. Ако ситуацията стане неприятна, притежанието на тази технология ще бъде основната ни защита. Внимавайте с кого и какво говорите и не се проваляйте. Разбрано ли е?
17.
В мрачните години след срещата му с Калан Перелсън и младия ученик на улицата в Осенфуд Памархон често си спомняше за онзи ден, почти последния път, когато се беше чувствал безгрижен и в безопасност. За три месеца се беше превърнал в беглец, преследван за убийството на собствения си чичо.
От символ на гордост името му беше станало знак за смъртна присъда и той се беше превърнал в скитник, човек без име. Беше пътувал в търсене на сигурност и я беше намерил, но никога не откри покой. Падението ужасно му тежеше. Малко по малко и други, всичките бездомници, мъже и жени, изпълнени с негодувание или такива, които не можеха да намерят мястото си, дойдоха и се присъединиха към него. Във всяко общество има несправедливости и хора, които не приемат тези несправедливости. И така, около Памархон се събраха хора, замесени в престъпления, млади и необуздани, дръзки и с приключенски дух, жени, които бяха копнели за нещо различно, макар често да не знаеха за какво.
Те не можеха да виреят сред други хора, затова пътуваха на групи, живееха из горите, настаняваха се в обширни пространства, които покриваха пейзажа. Малко хора ги забелязваха, а и дори те трудно можеха да ги открият. Мнозина вече не искаха да се крият и да живеят в страх, нито да се местят непрестанно. Други предпочитаха никога да не спират на едно място.