Само че светлината не беше там. Размаха ръка точно на мястото, където беше сигурна, че трябва да е, направи няколко крачки, а после затича напред и назад в опит да я открие, призоваваше я да оживее. Не стана нищо, а тя беше останала. Нямаше път към вкъщи.
Спря и изпадна в недоумение, не можеше да проумее какво се беше случило, нито да осъзнае какво означаваше това.
Беше толкова погълната, че дори не чу тихото шумолене на стотина метра от нея в листата. Не обърна внимание и на усилващия се шум от стъпки, приближаващи откъм гората.
* * *
Въоръжените мъже, които изскочиха шумно откъм дърветата с извадени мечове, разбира се, очакваха, че ще се справят с ареста бързо и успешно, както и предния път. Все пак това беше само младо момиче, което със сигурност щеше да бъде ужасено. Бързо се отърсиха от тази заблуда. Вместо да се подчини на силата и авторитета им, новата им познайница напълно ги пренебрегна. След като ѝ извикаха, тя излезе от унеса си и се обърна гневно към тях.
— Какво сте направили? — питаше тя и дори тропаше с крак. — Къде е? — те не отговориха нищо. — Е? — продължи тя. — Нямате ли езици в устите си? Отговорете ми. Какво сте направили?
Шокираното изражение — и това, което лесно би могло да се приеме за страх, — по физиономиите на войниците едва не я накараха да се изкикоти. При дадените обстоятелства на никого не му се видя странно, че единствено момчето, което бяха заловили и водеха с въже около врата, успя да продума.
— Простете ни милейди, но за какво говорите? — останалите бяха едновременно впечатлени и благодарни, че той може да приказва с нея.
Те не разбираха и дума от това, което им беше казала.
Двамата се взираха един в друг.
— Ти! — извикаха едновременно те.
— Какво е станало с теб? Изглеждаш по-възрастен. Или пък имаш по-малък брат? Това си ти, нали?
Той кимна предпазливо.
— А ти никак не си се променила, при все че минаха повече от пет години, откакто те зърнах. Трябва да си фея.
— Не съм фея. Не ставай глупав. Аз съм Роузи. Освен това беше миналата седмица, а не преди пет години. Кой си ти? И кои — продължи тя, като махна пренебрежително с ръка към войниците — са тези кретени?
— Името ми е Джей. Те са войници, които…
— Много добре — прекъсна го тя. — Какво сте направили с моята светлина, Джей?
Джей разбираше думите, но не и смисъла. Изглежда, че неговата фея беше малко побъркана.
Сержантът реши, че е крайно време да възстанови авторитета си, макар да се чувстваше напълно унизен от реакцията на момичето.
— Какво казва той? — попита Роузи. — Кои са тези хора?
— Казва, че си арестувана като нарушител.
— Абсолютно сигурно е, че не съм. А ти можеш да им кажеш от мое име, че ако искат да ме арестуват, могат да го направят на английски.
Нова размяна на думи.
— Наредено им е да те отведат при господарката и си арестувана. Всъщност, аз също съм арестуван.
— Ще видим тази работа — отвърна Роузи. — Дръж си ръцете далече от мен! — нареди тя и размаха предупредително пръст пред един войник, който тръгна към нея. — Знам си правата. Само ме докосни и ще пиша до своя представител в парламента.
— Изглежда наистина ги уплаши. Аз не се справих така добре. Но те са решени да изпълнят заповедите си, така че е по-добре да правиш каквото ти казват. Те са тези с мечовете.
Роузи въздъхна презрително. Тя огледа отново войниците — възвръщаха си самообладанието след първоначалния шок — и пое дълбоко дъх.
— О, щом трябва — промърмори троснато.
* * *
Един мъж ги чакаше да излязат от гората към права пътека, която водеше до билото на нисък хълм в далечината. Беше топло, на всички им беше горещо, а войниците бяха мълчаливи и необщителни. Поведението на Роузи ги ядоса. Трябваше да бъде уплашена, примирена, да моли за милост. Сълзите биха били задоволителни. Вместо това тя ги беше унизила и го беше сторила на стария език. Не бяха разбрали какво им говори, но твърде добре бяха схванали смисъла. Момичето беше много по-важно, отколкото ги бяха информирали.
Забавиха ход, щом видяха мъж на средата на пътя, който държеше бяла пръчка в ръка. Той се приближи и дълбоко се поклони.
— Почитаема гостенко, посрещам те от името на лейди Катрин, владетел на тези земи. Бъди добре дошла и се наслади на престоя си тук.
Това беше приветствие на най-високо ниво в земи, където имаше строга йерархия; дори учените обикновено биваха посрещани с по-малко уважение. Войниците погледнаха камерхера18, а след това затворниците си и се зачудиха дали не са допуснали ужасна грешка. Също така забелязаха, както и Джей, че обръщението беше в единствено число и женски род. Роузи беше посрещната с почести. Джей не беше и забелязан. Изражението на камерхера не им подсказа нищичко, когато щракна с пръсти да ги отпрати.