Лицето на Хенари изразяваше пълно изумление, когато тя заговори.
— Името ми е Розалинд Уилсън. Много ми е приятно да се запозная с вас. Поне така мисля.
Хенари погледна въпросително Джей, а след това ѝ се поклони.
— Огромно удоволствие е да се запозная с така изискана и образована жена, лейди Розалинд.
— Е, много мило от ваша страна — отвърна Роузи.
— Мисля, че с теб трябва да си поговорим, Джей, не си ли съгласен?
Джей безмълвно кимна. По изражението му Роузи разбра, че не гори от нетърпение. Не беше съвсем сигурна какво беше направил Джей — това беше едно от многото неща, за които не беше сигурна, — но трябва да беше нещо наистина много лошо.
Тя гледаше безпомощно как отвеждаха Джей. После процесията потегли отново.
18.
Всички събития се разпределят към двете времеви посоки едновременно и равномерно. Величината на разпределяне е право пропорционална на размера на събитието — втори закон на Миърсън.
Аз формулирах това в една библиотека през 1949 година — Библиотеката Мазарин в Париж, доста приятно местенце за четене. Бях разработила донякъде математическата основа, преди да замина, но беше твърде спекулативна и не особено разбираема дори и за мен. Докато все още движенията ми бяха ограничени, прекарвах годините в четене — имам предвид истинско четене, в библиотеки, на дървено бюро или свита на канапето край светлината с книга в ръка, прелиствайки страници с чаша бренди пред топло огнище. Прочетох „Братовчедката Бет“ на Балзак19 (която също препоръчвам) и бях поразена колко убедителни бяха и образите и ситуациите, които описваше той. Чудя се дали Балзак ги е създал като еманация на лични наблюдения и просто е променил действителни герои и обстоятелства, така че да отговарят на целите му.
Тогава ми се изясни, бе толкова вълнуващ момент, че си го спомням и до днес. Разбира се, че беше правил точно това; беше прехвърлил реалността във въображението си. Но — и точно това беше голямото ми прозрение — трябва да е прехвърлял и въображението си в реалността. Очевидно в безкрайната вселена всяка възможност трябва да съществува, включително и тази на Балзак. Да си измисли братовчедката Бет, да ѝ вдъхне живот, макар и само потенциално. Вселената е само количество информация; да си представиш измислен герой не означава да прибавиш към това количество — не е възможно по дефиниция, — а леко да го реорганизираш. Вселената на Бет не съществува материално, но първоначалната идея на пропития с бренди мозък на Балзак се разпространява; не само сред онези, които четат книгите му, но и по индукция, назад и напред. Представата за братовчедката Бет създава също така нейни потенциални предци и потомци, приятели, врагове, познати, нейни мисли и действия и тези на всички останали в нейната вселена.
Приготвих се за дълги нощи, които да изкарам на домашно приготвено LSD и (отдавайки почит на Балзак) на кафе с бренди. Великолепна комбинация, а резултатът беше неподправено удоволствие, макар и да платих цената с неописуемо главоболие, щом ефектът отмина. Така простичко. Всичко се свеждаше до това да превключа цялото си прозрение на вълна математика, а до голяма степен много от нещата си бяха вече там, само не в нужната последователност. Чувствах се изцедена и изтощена, щом приключих след петдневен делириум, но по-удовлетворена от всякога през живота си.
Беше прекрасно. Елегантно, стилно и така очевидно точно, че съжалявах единствено задето нямаше с кого да споделя. Никой не би могъл да разбере. Щеше да се наложи много поколения физици и математици да свършат своята работа преди някой изобщо да схване какво съм постигнала. Би било същото, ако Айнщайн беше представил труда си през Средновековието. Извън контекста, без опита от работата на други хора в продължение на период от два века дори само идеята за това звучи безсмислено. Беше жалко, тъй като малко аплодисменти и похвали биха ми дошли добре.
Прозрението ми беляза момента, в който традиционното и аз се разделихме завинаги. Стандартният модел, който властваше от няколко века до моето време, предполагаше, че всичко минало, настояще и бъдеще съществува, както съществува и времето; на това се дължеше и упорството на Ханслип, че пътуването във времето е невъзможно. Ако променим събития в миналото, а миналото е строго определено, значи не можем да променим своето минало, а трябва да се преместим във вселена, в която се случва това, което правим. QED20. Той дори открадна моята фраза за това: „Което е било, е.“