Боя се, че нараних бедния Хенри, но мисля, че дори той осъзнаваше колко труден партньор бих била; определено беше видял достатъчно, за да се увери, че в най-добрия случай ще бъда нестабилна компания и не бих се вписала лесно в спокойния и съзерцателен живот, който си представяше той. От друга страна той така и не намери някоя, която да заеме мястото ми. Съжалявам също и за това; ако не се бях появила в живота му, той нямаше да води така уединено съществуване на стари години, макар че предвид любезните дистанцирани отношения на повечето от женените му съвременници, не съм съвсем убедена, че това му липсва особено.
Прекарвахме си доста добре в компанията един на друг, преди да започне войната, а и след това, когато се върнах във Франция, той ми гостуваше почти през всяка ваканция. Пътувахме с кола из Франция и Италия, отсядахме в малки хотелчета, хранехме се в ресторанти, угаждахме си, докато светът се възстановяваше от травмата си. Той ми разказа за Коледа и рождените дни, как се правят подаръци и комплименти. Все още се усмихвам, като си помисля за този период.
Освен това беше добър оратор. Стояхме до късно вечер и аз безмилостно го разпитвах за всичко — за живота, работата, семейството, образованието. За неговата страна, за книгите, които харесваше, и за тези, които не харесваше. За музика, театър, поезия и кино. За французите, германците, италианците, американците и испанците. За политика и религия. За маниери, обичаи и нрави. Попивах всичко и се връщах за още. Той ме учеше на изкуството на водене на разговор, на присъствие в компания без определена цел. На удоволствието да пилееш времето си.
Не че не бях наясно с фактите. Знаех много от тях по-добре и от него. Просто не схващах какво означават и как пасват помежду си. Хенри не ми осигури всички отговори, но беше добро начало, а щедростта и милото му отношение бяха най-големият подарък от всичко. Той категорично ме промени и със сигурност към по-добро. Боя се, че аз не бях в състояние да направя същото за него. Но от този момент нататък започнах да поставям под въпрос много неща, които бях приемала за даденост.
* * *
Именно заради Хенри дойдох в Англия и отново заради него посветих голяма част от времето си на това да бъда част от британските тайни служби, макар и с далеч по-малък капацитет от неговия. Той дойде да ме спаси от Франция в началото на 1940 година, което беше изключително кавалерска постъпка от негова страна, и да ме отведе на сигурно място. Вече бях решила, че това е най-добрият вариант, но благодарение на помощта на Хенри, а след това и на препоръките му, си намерих работа, за да минава времето. Ако това звучи пресилено и невероятно, не беше така. Страната имаше отчаяна нужда от специалисти във всички области, а феноменалните ми езикови способности бяха от полза. Далеч по-добрите ми математически умения останаха неразкрити; добре подпийнала, бях в състояние да свърша цялата работа в Блечли Парк23 за времето, за което се пиеше чаша чай, но беше трудно да се обясни. Освен това нямах желание да го правя; вместо това ми се струваше далеч по-привлекателна перспективата да съм фермерка, да обработвам земята и да отглеждам зеленчуци за фронта. Зора, чист въздух, благородството на физическия труд и всичко от този род. Другарството в името на общата цел, пиянстването в кръчмите по цял ден. Много секс. Имах особено романтична представа за работата във фабриките, членуването в профсъюз, оплакванията срещу потисничеството на капиталистическата класа.
Но не: заради Хенри работех за тайните служби, трудех се над полски, немски, норвежки, шведски, български, сръбски, гръцки и руски текстове със скорост, която шефовете ми намираха за особено впечатляваща. Работата беше отегчителна в по-голямата си част. Не бих възразила да ме пускат с парашут във Франция или да стрелям по хора, както правеше Хенри; звучеше доста забавно, но бях чужда на тази история и нямаше гаранция, че ще оцелея. Моралните решения също бяха сложни; трудно бих могла да убивам хора, тъй като от моята гледна точка те така или иначе отдавна бяха мъртви, но все пак щеше да е скъсяване на живота им и трябваше да изчислявам потенциалните последствия за всяка жертва. Твърде много труд. И все пак, още си мисля, че бих се справяла доста добре с това. Мислех си да предложа услугите си като някоя Мата Хари, да съблазнявам германски офицери, да комбинирам работата с удоволствието, но началникът на Хенри, милият Портмур, беше твърде праволинеен и смяташе, че не е особено подобаващо за една дама, а и не е достатъчно английско. Отбелязах, че не съм нито дама, нито англичанка, но и това не го умилостиви. В по-късен етап от войната подобни скрупули, разбира се, бяха забравени.