В четвъртък — Литън съзнаваше, че е отсъствал по-дълго, отколкото беше възнамерявал — пристигнаха в Уеймът, а след това взеха влак, спиращ на всички гари до Солсбъри. Там се отбиха да пренощуват при негов стар приятел от училище, свещеник, който никога не беше имал каквито и да е контакти с разузнавателните служби. Добър приятел, който живееше в имота на катедралата Клоуз в студена и занемарена къща с много на брой свободни стаи. Волков можеше да остане тук, докато Литън реши какво да прави с него.
Литън беше удовлетворен от искреността му, но дали щеше да убеди Сам Уинд? Дали щеше да бъде преценен като измамник, подхвърлен шпионин или истинско съкровище? Това не зависеше от него. Преподобният Хорас Уилямс (с магистърска степен от Оксфорд) се съгласи да му бъде домакин и след като измъкна от него категорично обещание да стои в къщата и да се държи прилично, Литън остави Волков и взе влака за дома. Не по правилата, може би дори грубо, но ситуацията беше необичайна. Не можеше да каже на никого за своята награда от страх, че ще развали нещата. А сега, помисли си, докато вървеше сам към гарата, най-сетне малко спокойствие.
20.
След като Хенари остави сърдития Джей край пътя извън пределите на Уилдън, продължи пътя върху магарето си странно умърлушен. Надяваше се, че постъпва правилно. Не знаеше дори какъв развой иска. Дали му се искаше просто да прекара вечерта с лейди Катрин в дискутиране на приятни теми и да се върне на сутринта и да завари Джей все още в лошо настроение?
Ако се случеше така, от плещите му със сигурност щеше да падне огромно бреме. Алтернативата предполагаше трудности и мъка. През последните пет години беше посветил голяма част от времето си на този проблем; беше създал цяла концепция, чието развитие зависеше само от това дали Джей ще си позволи неподчинение. Но какво означаваше то всъщност?
Можеше да сподели идеите си само с няколко души и за щастие господарката на Уилдън беше една от тях. Беше ѝ преподавал неофициално преди брака ѝ и продължи да го прави и след това. Съветваше я след смъртта на Теналд, научи я на голяма част от нужното за управлението и властта. Макар малко хора извън света на учените да имаха познания, някои от високопоставените лица бяха доста образовани. Никой от тях не използваше знанията си за практически цели, но мнозина изучаваха историите и обичаха дълго да дискутират значението им. Някои със собствени усилия достигаха степен на разбиране, която се доближаваше до нивото на самите учени. Катрин беше една от тях.
Няколко от владенията наоколо бяха много стари и пазеха антични съкровища. На теория писмените материали трябваше да се дават на учените, за да бъдат направени копия и да бъдат запазени. Копието винаги се представяше на първоначалните собственици, за да се уверят в неговата стойност. Беше известно, че всеки документ, който можеше да обогати или разшири Историята, трябва да бъде проучен, каталогизиран и да бъде достъпен. Разбира се, имаше изключения, при които човешкият род не се придържаше към стандартите и съществуваха куп документи и ръкописи, за които учените не знаеха нищо. Хенари беше открил някои от тях в Уилдън.
Ръкописите бяха стари, но изключително добре запазени. Шест от фрагментите и откъсите бяха изписани със знаци и беше нужен огромен труд за дешифрирането им. Дори и сега, след дългогодишно проучване, се беше справил едва с текст от трийсет реда.
Беше почти безсмислен и въпреки това предполагаше, че смисълът е в дълбочина, която Хенари не беше достигал до този момент. Думите бяха вълшебни; този, който ги разтълкуваше, щеше да овладее силата им. Правилно дешифрирани, дори тези няколко реда от символи можеха да хвърлят светлина в тъмнината, в забравените времена. Този, който разбираше мрака, щеше да разбере и Завръщането, защото началото и краят бяха едно и също.