През цялата си кариера беше атакувал подобни неща. Всички мистични безсмислици, избърборени от умопомрачените му колеги, които той отхвърляше, методично оборваше теориите им, възразяваше на тях и на текстовете със силата на хладния разум. Историята беше истината, просто невинаги беше представена толкова директно. В нея със сигурност нямаше нито магия, нито пророчества. Тя обясняваше какво е било, а не какво предстои.
Но през последните си месеци дори Итъран беше започнал да се съмнява дали няма нещо вярно в думите на отшелниците и в интерпретирането на мистиците. Ето че сега този ръкопис, в който се разказваше за Джей и срещата му на хълма, разкриваше възможност да изпробва силата на тези неща. Един ден Джей щеше да влезе без позволение в гората и момичето щеше да се появи отново близо до олтара на Предводителя. Такова беше предсказанието.
Много неща не бяха сигурни, тъй като не успяваше да дешифрира твърде много пасажи и думи, но основната идея беше ясна. Щеше да заведе Джей в Уилдън и да види какво ще се случи. С удоволствие щеше да докаже, че всъщност ръкописът не е вълшебен. Не е пророчески. Щеше да представи случая в Осенфуд и да опровергае всички, които приемат сериозно подобни неща.
— Защо преследваш тази идея? — попита го Катрин.
— Защото трябва да знам. Това несъмнено е изключително съществен ръкопис. Не искам да бъде омаловажен, като се превърне в играчка на гадателите. Може да съдържа голяма мъдрост. Не искам тя да бъде изгубена, защото е била преплетена със суеверни приказки.
— Наистина ли вярваш, че видението ще се появи при олтара?
— Разбира се, че не.
— Ами ако се случи?
— Ще бъде странно.
— Твоят ученик знае ли нещо за това?
— Нищичко.
* * *
В текста нямаше информация кога или как. Ако момичето не се появеше, скептиците биха твърдяли, че ръкописът е измама, а мистиците щяха да спорят, че е трябвало да доведе Джей в околностите на Уилдън предишната година или шест месеца след това. Дълго време се беше тревожил, беше проверявал отново и отново. После беше решил. Ако не предприемеше нещо, със сигурност нямаше да постигне никакъв резултат. Заведе Джей до Уилдън, остави го извън него и го предупреди да не смее да пристъпва на територията му. После беше отишъл да чака.
— Всичко готово ли е, лейди Катрин?
— Мисля, че да. Наставленията ти бяха твърде оскъдни и се наложи да използвам почти всички хора, с които разполагам. Все пак, ако твоето момче влезе в земите ми, ще бъде забелязано и следено.
— Нали няма да го уплашите? Имам чувството, че го предавам, а не искам да страда заради моята глупост.
— Дори косъм от косата му няма да бъде разрошен.
Хенари стоеше срещу нея до масата. Той затвори очи, сложи пръсти на устните си и отправи безмълвна молитва, а след това я погледна. Тя наистина беше забележителна жена.
— Между другото, не мисли, че не съм наясно със значението на това, което вършим — каза тя. — Знам много добре, че ако нещата се объркат и станат публично достояние, репутацията ми ще бъде съсипана. Гонтал ще бъде доволен да получи доказателства, че вярвам в духове и подобни безсмислици.
— Тогава защо ми помагаш? Дори ме насърчаваш?
— Защото ме завладя. Освен това, ако великият Хенари е решил да се прави на глупак, искам да видя това. Не се тревожи; резултатът ще бъде мое лично удоволствие. Има знания, които е по-добре да се пазят в тайна.
Тя се облегна в стола си — по-висок от неговия; харесваше подобни дребни демонстрации на власт.
— Сигурен ли си, че този ръкопис е толкова стар, колкото казваш?
— Нямам представа колко е стар, но със сигурност е античен. Мога да го докажа, ако желаеш, като ти покажа, че в пасажа, върху който работя, са използвани определени символи, граматически форми, думи, които иначе са непознати. С други думи, този текст може да ни разкаже за епохата на великаните. Ако се случи така, може да се окаже, че Историята е просто част от много по-голяма история и вероятно дори съвсем малка част. Ако има някаква сила, тя е заложена точно там.
— Все пак Джей е видял фея.
— Сигурен съм, че е съвпадение. Но ако се случи отново, разбира се…
— … може да бъдат подкопани основите на обичаите и авторитета — каза тихо лейди Катрин. — Кой ще слуша учените, щом може да слуша пророците?
Настъпи дълъг момент на мълчание и всеки от тях се взираше напрегнато в другия.
— Опасни неща, учителю Хенари. Ще трябва да ги обсъдим по-късно — каза отсечено тя. — Но има и още нещо.