— Какво?
— Какво ще правим, за бога, ако някой се появи?
— Предполагам, че ще имате почетен гост.
Катрин се изправи и плесна с ръце.
— Извини ме — каза тя при появата на прислужница. — Трябва да се приготвя.
* * *
Почти три часа Хенари чака в агония с надежда, отчаяние и нетърпение. Няколко пъти си казваше успокоително, че нищо няма да се случи. Малко по малко пристигаха новини, а това събуждаше надежди, но после те отново се сриваха. Джей беше в палатката си. Беше отишъл да се разходи. Момчето, което го придружаваше, беше инструктирано да изпраща сигнали. Сърцето на Хенари спря за миг, но той просто беше отишъл да събере дърва за огъня. Нищо повече. Духът му се повдигна, а после отново посрещна унило новината, че се е върнал. След това беше преминал границата на владенията.
Хенари крачеше напред-назад с нетърпение и тревога. Войниците, които чакаха в гората, не го бяха открили. Един час. Нищо. Катрин се появи да го види как е и той се извърна рязко към нея.
Войниците го бяха открили. Беше арестуван.
— Е? — попита Хенари вестоносеца, който предаде съобщението. — Някой друг?
— Не, никой друг — беше отговорът и той си отдъхна с облекчение.
Ръкописът беше излъгал.
После пристигна още един вестоносец. Последният. Доведе го Катрин и го побутна напред. Той стоеше притеснено, останал без дъх.
— Е? — попита Хенари. — Какво има?
— Момиче. Появи се от нищото.
Хенари усети как стомахът му се свива от паника. Не беше възможно. Да не би Катрин да си правеше шега с него? Отправи бърз поглед към нея и се увери, че не е така.
— Коя е тя? Как е името ѝ? Какво казва за себе си?
— Нямам представа, сър. Тя говори на стария език.
— Ами Джей? Как реагира той?
— Изглежда, че я познава, сър.
Щом вестоносецът си отиде, той се приближи до Катрин. Обгърна я с ръце и силно я стисна.
— Боже мой — промълви. — Какво сторих?
— Поздравления, учителю Хенари — отвърна тя, отдръпна се и направи лек реверанс. — Кой би си помислил?
Хенари поклати глава. Нямаше думи, с които да опише какво мисли или чувства.
— Значи имаме нова гостенка — заговори Катрин с практична нотка. — Струва ми се, че трябва да я посрещнем подобаващо, не си ли съгласен? Не приемаме често божи пратеници. Тя ли е вестителят на последните дни? Би било отегчително. Ти върви, поседни, събери мислите си и се върни, щом си в състояние да стоиш прав.
Хенари изръмжа, но съзнаваше, че има логика в думите ѝ. Съсредоточи се, припомни си, че е учен от първи ранг, човек с авторитет и сериозни познания. Че заслужава респект и почит. Беше трудно.
Все пак, когато беше готов, той влезе в залата и застана в единия край, за да не съсипе посрещането на Катрин. Сърцето му заби лудешки, щом вратата се отвори и процесията по посрещането се появи. Видя камерхера, после Джей, а накрая и момичето, за което беше мислил толкова дълго, което беше виждал в съзнанието си хиляди пъти.
Беше разочарован. Какво можеше да каже за нея? Определено не беше нито дух, нито фея. Описанието на Джей беше доста добро. Имаше къса коса, хубаво лице и изненадано изражение, дори леко раздразнено. А той очакваше… какво? Как трябваше да изглежда небесното? У нея нямаше нищо особено, освен може би странното облекло.
Проучването не продължи дълго. Момичето огледа залата и очите му светнаха, щом го видя. Тя се усмихна широко и се втурна към него. Не долови първите думи, те не означаваха нищо за него, но разбра останалите. Тя говореше с такова умение и лекота, сякаш не беше никакво усилие за нея.
— Така се радвам да ви видя! Защо носите тези смешни дрехи?
21.
Като използва наличната информация, Чън се сдоби с малко пари и стая в хотел, за да пренощува. Операцията съсипа нервите му и беше стигнал до отчаяние. Имаше нужда от почивка и подслон. Не можеше да рискува отново да се храни пред хора, докато не започнеше да задържа храната. Не можеше да отиде на публично място, след като от вдишването на цигарен дим главата му се замайваше.
Какво му беше нужно? Място, на което да поспи, да се нахрани и да почисти дрехите си; цигари; вино, бира и уиски, за да се упражни. Илюстрирани списания и журнали, за да види как се обличат, движат и говорят хората.
Купи си и местния вестник, в който имаше обяви за имоти под наем и в който, разбира се, той от своя страна можеше да пусне съобщение дали е намерил Анджела Миърсън, или не. Проучи го внимателно. Печатно издание на хартия; представи си как хората са изработили ръчно всичко това, огромните преси се въртят, хартията се реже и сгъва, товари се на големи пакети в камиони, доставя се в магазините и се разменя срещу пари. Парите се предават от купувача на продавача, на компанията, след това на работниците, които отиват да купят…