— Е? — започна той. — Откъде да започнем?
Джей поклати глава и отвори уста, за да отговори, но Хенари вдигна ръка, за да замълчи.
— Поне веднъж Джей… — каза той.
Хенари отпусна глава в ръцете си.
— Изглежда наистина си напълно неспособен да правиш онова, което ти е казано. Не мога да ти опиша колко съм разстроен, че не съм в състояние да те накажа подобаващо.
Джей внимателно го погледна.
— Господарката на Уилдън е подготвила голямо празненство, за да отбележи петата година от възкачването си на престола, част от което ще бъде почитаемата гостенка, която си открил. Като първия човек, който се е срещнал с нея, ти ще продължиш да я придружаваш през цялото време. Моля да не се усмихваш, говориш или да показваш какъвто и да е признак за удоволствие или ще ме предизвикаш до крайна степен.
Джей стоеше напълно неподвижно.
— Щом се върнем обратно в Осенфуд, ще съм измислил наказание, което ще ти струва много време, усилия и категорично няма да ти бъде приятно. Дотогава предлагам да не говорим повече за проблема, макар и да не вярвам, че ще ми окажеш честта да не ме мислиш за толкова оглупял, та да забравя нещо, което ще ми донесе удовлетворение, а теб ще направи нещастен.
Джей, който не можеше да повярва на късмета си, а също така не можеше да го разбере, кимна безмълвно.
— Разполагаш с няколко часа да се приготвиш, затова върви, изкъпи се и облечи дрехи, които няма да изложат Ист Колидж или пък мен.
— Но, учителю…
— Браво. Справи се много добре. Струва ми се че помълча близо две минути. Това вероятно е рекорд. Ако искаш да говориш, по-добре отговаряй на въпросите, вместо да ги задаваш. Това момиче. Значи името ѝ е Розалинд?
— Да.
— Откъде е? Коя е тя?
— Не знам. Тя разказа малко за себе си, но не успях да разбера всичко. Нямахме много време. Каза, че искала да се прибере у дома и не спираше да говори за някаква светлина, която вече не била там.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя говореше само за светлина — отговори безпомощно Джей.
— Светлина? В гората?
— Не беше там.
— Да не би ти — или тя — да си правите някаква хитра шега с мен?
— Повярвай ми, не бих посмял в този момент.
— Разумен отговор.
— Що се отнася до нея — не знам. Не мисля така. Изглеждаше много притеснена и объркана. Трябва да я питаш. Много охотно отговори на малкото въпроси, които ѝ зададох. Просто не разбрах отговорите.
— Със сигурност ще го направя. Междувременно трябва да се отнасяме с нея изключително грижливо.
— Защо?
Въпрос. Хенари повдигна вежди.
— Защото, млади човече, тя може да се окаже ключът към познание от голямо значение. Не бива да я плашим, нито да я изгубим. Твоята задача — и причината наказанието ти да бъде отложено временно — е да се постараеш желанията ми по този въпрос да бъдат уважени. Вече я познаваш. Тя хареса ли те?
Джей се изчерви.
— Вероятно е така. Вероятно ти има доверие. Трябва да запазиш това доверие. Бъди много внимателен.
— Щом ѝ е нужна защита и трябва да бъде пазена от останалите, защо ще я показвате на фестивала?
— Фестивалът не е фестивал. Това е грандиозна церемония за утвърждаване на господарката на владенията. Етикетът е сложен и прецизен. Повярвай ми, ако можех да я скрия някъде, бих го направил, бих я запазил от лоши очи. Ако сме се разбрали, можеш да вървиш да се приготвиш, а аз ще отида да се видя с твоята фея.
* * *
— О, Хенари — каза Катрин и се обърна щом вратата се отвори. — Как мина?
— Прекрасно — отвърна Хенари с усмивка.
— Добре. Двамата вече се познавате, затова не е нужно да минаваме през това. Хенари беше помолил да поговори с вас насаме за малко. Вярвам, че това е приемливо?
— Ами… да. Защо не? — отговори Роузи. — Стига да не сте били лош с Джей. В противен случай няма да ви кажа и думичка.
Хенари изглежда намираше този отговор за много удовлетворителен. Потърка доволно ръце.
— Ние сме много близки приятели — увери я той. — Всичките му крайници и органи са точно там, където им е мястото, и го изпратих да вземе дълга вана.
— Чудесно тогава. Какво искате да знаете? — попита тя.
Катрин кимна към двамата и се измъкна тихо от стаята.
— И така — отвърна Хенари, като ѝ посочи с жест да седне, изчака да го направи и той стори същото. — Бих искал да отговорите на един въпрос. Как така приказвате толкова добре?
Роузи се постара да е изчерпателна.
— Мама се опита да ме изпрати на уроци по дикция, тъй като смята, че една дама трябва да говори правилно, а разбира се, също така знаете, че рецитираме поезия в училище. Никога не печеля, но се справям доста добре.