— Дали ще имате добрината да се изправите, докато свалим…?
Докато правеха това, бяха далеч по-малко притеснени, отколкото самата Роузи, че тя остана съвсем гола; след това я изкъпаха и я настаниха върху маса, където получи първия си масаж, а той много ѝ се хареса, щом се настрои за него, макар в началото все още активно да си мислеше за канибализъм. Накрая така я бяха размачкали, че се беше отпуснала до степен да не я е грижа. Нека да я ядат! Не възразяваше.
Последва още една дълга сапунена вана, след това я подсушиха и я намазаха с масло от глава до пети. После я увиха в дебели хавлии и се заеха със стъпалата ѝ, като възклицаваха неодобрително. Изтъркаха ги и ги разтриха, а после оцветиха ноктите ѝ в яркочервено и нанизаха пръстени на пръстите ѝ. По един златен и два сребърни на всеки крак. Подобни бяха и грижите за ръцете ѝ.
Разресаха косата ѝ така, сякаш никога до този момент не беше ресана с четка, втриха в кожата на главата ѝ ароматни течности и тя настръхна. Подстригаха я — как за бога щеше да обясни това, щом се прибереше у дома… (ако изобщо успееше) — и я нагласиха в сложна прическа, която някак успя да се запази, след като приключиха. Никога не се получаваше, когато опитваше в стаята си.
Роузи беше почти заспала, благодарение на разнообразните усещания, затова не възрази, когато стигнаха до лицето. То беше подложено също на разтриване и масаж, веждите ѝ бяха оскубани, а зъбите почистени с ожесточение преди поставянето на грима. Майка ѝ не позволяваше и намек за грим — при все че останалите момичета на нейната възраст експериментираха — така че щеше да се ентусиазира, ако не беше толкова отпусната. Устни, бузи, мигли, вежди, нос, уши — всички те получиха абсолютно внимание до момента, в който Роузи вече изгуби представа какво точно ѝ правят. По-късно установи, че не само са подстригали косата ѝ, но също така са я боядисали. О, ще си имам неприятности, помисли си тя. Най-накрая донесоха странна перука, дълга и златиста, доста различна от собствената ѝ коса и внимателно я поставиха на главата ѝ, като подпъхваха кичурите встрани. Беше изненадващо удобна.
После приключиха и — напрегнато и притеснено — донесоха огледало, за да се види.
Роузи ахна от изумление. От стъклото в нея се взираше ококорено и учудено лицето на безспорно невероятна, великолепна, чудно красива млада жена, каквато никога досега не беше зървала в огледалото.
— Господи — промълви с благоговение тя. — Само погледнете!
Прислужниците се усмихнаха нервно, но като разбраха, че това е одобрение, широко се ухилиха.
* * *
Когато най-сетне беше напълно готова, Роузи беше отведена в личните покои на лейди Катрин в къщата, въведена през вратата, а след това оставена насаме с нея.
Вече беше толкова объркана, че изобщо беше престанала да мисли. Нищо не ѝ се струваше логично. Би могла, разбира се, да се държи нормално — да тропа с крака, да избухне в сълзи и да настоява да я върнат у дома, — но подозираше, че не би постигнала нищо. Това беше твърде сложно, за да е просто шега. Твърде осезателно, за да бъде сън. Твърде странно, та да е каквото и да е друго освен реалност. Беше облечена, с маникюр и с по-сложна прическа от всяка дебютираща филмова звезда, отнасяха се с нея като с кралска особа и тя нямаше друг избор, освен да играе роля. Това можеше поне да ѝ помогне да разбере какво всъщност се случва. Междувременно можеше да се наслади на изживяването. Притесненията нищо нямаше да променят.
Представата ѝ за дворцово поведение идваше основно от романите на Джийн Плейди28 и от второразредните холивудски продукции, които гледаше в събота сутрин в „Одеон“. Не беше много, но изглежда, че мълчанието и бавните движения бяха в основата на грацията. Първото не беше силната ѝ страна, но достатъчно често беше упражнявала появата си в кралския двор насаме в мъничката си спалня. Можеше да направи каквото е необходимо.
За нейно леко разочарование не беше нужно, поне не още. В покоите си лейди Катрин беше освободена от задълженията си като господарка на владенията. Там — и единствено там — тя можеше да бъде естествена. Точно там приемаше Хенари например, когато искаше да поговорят както трябва. Там приемаше онези, на които вярваше и които харесваше, когато нямаше нужда от подкрепата на ранга си. Според стандартите на Роузи тя все още се държеше официално, но определено не беше толкова плашеща или странна.
— Седни, Розалинд, моля.
Лейди Катрин също беше пременена за празненството. Беше облечена с нещо, което според Роузи беше роба от златна тъкан, а на всички пръсти на ръцете си носеше пръстени, като се редуваха златен и сребърен, всички с камъни. Русата ѝ коса — която Роузи сега забеляза, че също е перука — беше поръсена със златна боя, която блестеше на светлината. Беше опасана с няколко колана, през гърдите, талията и бедрата. Резултатът беше доста странен, но Роузи призна, че е и атрактивен.